Владимир Дамгов: Където и да копнем, намираме хаос, а не нещо детерминирано Защо още в началото на 90-те години бяха напълно ликвидирани ведомствените институти? Защо и БАН...пълен текст

Владимир Шкодров: По-малки дори от пшеничено зърно
Нашата обсерватория в Рожен е най-голямата на Балканския полуостров и в Югоизточна Европа
...И сега - нищо, в очакване на по-добри времена. Фондации, програми - нищо не помага, където и да сме почукали...пълен текст

Петър Кендеров: Връзката между отделните неща много често минава през математиката
България е сред страните, радващи се на много добре развита инфраструктура за откриване на таланти в областта на математиката...Къде са сега тези хора и какво правят? Много от тях са в Америка, Англия...пълен текст

Светлозар Рачев: Науката - това е свободен дух
Ако в България имаше това, което можеше да даде тази базисна подготовка, в Русия видях какво значи фундаментална наука, а в Америка - какво е маркетинг на изследователската работа, разбрах, че тя има цена. Науката там не е място за гении, както бях възпитаван в България и Русия. Тогава разбрах, че науката - това е свободен дух...пълен текст

Наум Якимов: Каква е целта
Учените не би трябвало да бъдат концентрирани в САЩ, Европа, Япония и в университетите и институтите им да има много индийци, китайци, африканци, латиноамериканци. Те трябва да са навсякъде и да работят по целия свят...Научната общност е разпределена изключително неравномерно и по света има много хора без елементарна представа за най-простите неща на цивилизацията...Трябва да знаем, че за съжаление тези неща остават извън компетенцията на учените. Тук диктуват други интереси и затова проблемът се оказва доста по-сериозен...пълен текст

Азаря Поликаров: Накъде върви науката
Един известен немски физик казваше, че когато има криза, обикновената реакция е да се редуцира бюджетът за наука. У нас той е намален десетократно, а далновидната стратегия би трябвало да бъде тъкмо обратна - да се увеличава този бюджет, защото друг път за справяне с кризата просто няма.
По този повод ми идва наум една мисъл на Айнщайн. "Зная защо - казва той - има толкова много хора, които обичат да цепят дърва. В тази дейност те незабавно виждат резултатите"...пълен текст

Петър Берон: Из интервюто "Аз съм консервативен човек"
Човек, който се специализира, е като човек, който копае кладенец - колкото по-надолу отива, толкова по-малко става кръгчето на небето, което вижда над себе си, и по-малко вижда около себе си...пълен текст

Евгени Головински: Из интервюто "Вечното "за" и "против"
Днес една от най-сериозните насоки в развитието на физикохимията, на компютърната химия и на биохимията е предвиждането на свойствата на все още непознати химични съединения. Каквото си поискаме - като се започне от цвят или други физически свойства...пълен текст

Д-р Иван Черноземски: Из интервюто "Тя все пак е тайнство"
Медицинската наука може да се раздели на две - биомедицинска наука и клинична медицина. Първата клони повече към биологията - към основното, с което са свързани животът, клетката, техните прояви, имунология и прочие. Другата е свързана главно със заболяванията...пълен текст

Ячко Иванов: Из интервюто "Панта рей"
"... Дефинирана е (реологията) от Бингам като самостоятелна наука за деформациите и течението на материята - на събрание на инженери и химици, състояло се в Бостън през 1929 г. Името й произтича от древногръцкото "панта рей" - от мисълта на философа Хераклит "всичко тече, всичко се движи и нищо не остава неизменно"...пълен текст

Тодор Иванов Живков: Българския фолклор
още не познаваме истинската дълбочина на българския фолклор и неговото действително значение за европейската култура. Ние имаме няколко шаблонни фрази, с които го определяме, но все още не осъзнаваме, че става въпрос всъщност за едно дълбоко автохтонно културно наследство, при което нещата не се отнасят само до едно повърхностно битово равнище...пълен текст

• Теорията на детерминистичния хаос е най-вълнуващото постижение на един залаган с години фундамент. Тя е венецът в развитието на нелинейната динамика и на теорията на нелинейните трептения. Откриването на възможността за хаотизация на трептенията в детерминирани системи се счита за третото голямо откритие на 20-ти век наред с теорията на относителността и квантовата механика...Всичко може и вече се третира на практика от позициите на теорията на хаоса, влючително социалната организация, цикличностите в развитието и т.н. Тя навлезе във всички науки, защото дава един изключително дълбинен подход и прониква в основните принципи на света.
  
• Теорията на хаоса за първи път разглежда проблема за същността на вероятностната природа на процесите. Тя се занимава с непредсказуемостта на поведението на детерминираните динамични системи с малкък брой степени на свобода поради чувстителността им към началните условия. Тя показва, че случайността идва от невъзможността за безкрайно точно повтаряне на началните условия. Например, монетата винаги би трябвало да пада така, както е паднала първия път, ако началните условия биха могли да се повтарят с безкрайна точност. В този смисъл хаосът е организирана случайност. Той има своя вътрешна фрактална структура, която се поддава на описание и анализ. Това вече не са ежедневните асоциации за хаоса като някакъв пълен безпорядък.
  
• Известно е умозрителното философско построение, наречено "ефект на пеперудата", което чрез логическа верига от причинно-следствени взаимодействия показва как с едно махване с крилце пеперудата може да измени състоянието на планетата. Има нещо дълбоко символично във връзката, която може да се направи, между "ефекта на пеперудата" и "пеперудата на Лоренц" - първият открит странен атрактор, представляващ геометрична фигура, наподобяваща пеперуда. Тази фигура е математически образ на хаоса - тя събира траекториите на фазовото пространство на една динамична система и разкрива нейната свръхчувствителност към изменението на началните условия.
  
• Аналитичният подход на теорията на хаоса става основа за много нови открития във физиката на микросвета и макросвета, в химията, в биологията, екологията, медицината. Изследванията в САЩ показаха, например, че здравото сърце работи в хаотичен режим, а преходът към регулярен режим винаги е предвещавал след около две-три седмици инфаркт или други сърдечни кризи; при тежко болните хора седмици преди смъртта е установено, че сърдечният им ритъм се стабилизира, странният атрактор се превръща в граничен цикъл, който накрая се превръща в точка. Мозъкът и нервната система също действат като хаотична система, при което странният атрактор е с дробна размерност над 2 (между 2 и 10). При заспиване и събуждане мозъкът прескача към атрактори с различни размерности. При болните от епилепсия, шизофрения, паркинсонизъм атракторът има размерност точно 2 и сигналите са подредени.
  
• Работих малко в един изследователски център в Москва, където се създаваше една многоканална апаратура за специфични изследвания. С нея можеха да се анализират, например, магнитните полета от биотоковете в невроните и да се изследва работата на мозъка. Изследваха се професионално и екстрасенси - Кулагина, Джуна и др. Тъй като съм се занимавал професионално, мисля, че мога да кажа, че има някакво здраво зърно в парапсихологията, която някак си придоби по-особен статус в последно време...За Джуна се установи само, че излъчва с дланите си инфрачервено лъчение. Всеки има такова излъчване, но при нея беше много силно - неестествено, невероятно силно...По-интересна беше Кулагина. Тя живееше в Санкт Петербург. Веднъж живущите в нейния блок отправили петиция до градския съвет да я изселят. Някой от по-горните етажи изхвърлил през прозореца храна, която паднала върху прането й. Тя се ядосала и викнала - да пукнеш дано! След два часа, един съсед от петия етаж починал. Казват, че не и било запърви път - ще ги умори всичките...Друг път била посетена от известния италиански режисьор Фелини, който бил на частна визита в Санкт Петербург с цел да заснеме филм за парапсихологията за елитните римски клубове. Кулагина демонстрира пред него своите способности за телекинеза. Фелини не повярвал на видяното. Тогава тя, изтощена и изнервена след сеанса, протегнала двете си ръце и причинила трета степен изгаряне на темето на Фелини. Акуратните апаратурни изследвания потвърдиха, че Кулагина е в състояние да излъчи ултразвук с лявата си гърда и с мускула на лявата си ръка като с насочена антена и това прави телекинезата - в случая дистанционното въздействие върху малки предмети от типа на кибритена кутия - възможна.
  
• Защо още в началото на 90-те години бяха напълно ликвидирани ведомствените институти? Защо и БАН искат да го ликвидират още от 1991 г., но е много голяма хапка? Никой от нашите политици или държавници не би поел лично отговорността да се ликвидира най-старата научна институция, символизираща духовната потребност на нацията, създадена още преди да бъде отхвърлено отоманското владичество...В края на всяка година се разиграват кадрили около бюджета на БАН - ще дадат ли, няма ли, колко ще дадат. Докога бюджетът ще се кърпи така, не е ясно. Но вече се създаде такава нагласа - да приемем каквото ни дават, защото не се знае какво ще стане, ако се разпискаме. Загуба на всякакво себеуважение и достойнство!
  горе

• Мисля, че няма "малка" и"голяма" наука. При това, как може да се каже традиционна "малка" наука и "голяма" наука на индустриалното общество? Има наука и не-наука. Науката се характеризира с една особеност - тя се състои от наблюдение, експеримент и теория и отново наблюдение. Това е правило, по което се е градила науката от древността до сега. Ако дадено явление не се поддава на това правило и ние не можем с това правило да го обясним,тогава сме извън системата на науката. Иначе може да е много интересно. Ако това липсва, просто няма наука.
  
• Историята на теорията за самоорганизацията е добра илюстрация за развитието на една идея в науката. Тя започва със стария спор, дали Земята има форма на диня или на пъпеш - т.е. дали е сплесната или е изпъкнала в северния и в южния полюс. Този спор поставя началото на теорията за самоорганизацията. Ако проследим нещата по-нататък - като се премине през Клеро, който създава първата теория за равновесието на небесните фигури, през всичките математици като Маклорен, Поанкаре и т.н., които са се занимавали с проблема за фигурите на небесните тела, до Ляпунов и до днес, - ще видим, че всичко това представлява развитие на на тази идея, за да се стигне до съвременната теория за самоорганизацията като преминаване от едно равновесно състояние в друго...Поанкаре търси, например, дали крушовидната форма е устойчива. Изкуствените спътници на Земята показаха, че нашата планета действително има форма на круша.
  
• В науката има една категория хора, които бих нарекъл търговци в науката. Такъв човек от един вземе парче, отиде при друг - каже го, от него вземе друго парче. Така нарежда един "пъзел"...накрая, ето ти го "голямото" произведение! Такива има много, особено в по-ново време. И у нас ги има, и в БАН ги има, и в астрономията ги има. Това са хора комбинатори, които не желаят и не могат да се занимават дълбоко...Но има и друг тип хора. Те копаят много дълбоко в науката. На тези хора трябва да им се сваля шапка. Тя търсят и когато решават един проблем, отиват надълбоко и нашироко, за да се разработи той из основи, Такъв учен според мен е Анри Поанкаре. Когато чета произведенията му, се изпълвам с едно особено уважение. А когато чета работите на Алберт Айнщайн, не изпитвам такова чувство, изпитвам съвсем друго.
  
• Ние, хората, много лесно се главозамайваме. В миналите времена сме се смятали едва ли не за победители на природата. А в действителност сме толкова дребни, нейде на незнайно място във Вселената. Нашата планета и ние самите сме по-малки дори от пшеничено зърно в Слънчевата система, да не говорим, ако излезем извън нея или пък извън нашата Галактика...Може би е полезно да си представяме понякога това, което наричаме Вселена. Да си я представяме, примерно, че е част от тялото на непознат на нас великан, и ние, по-малки от ненавижданите вируси, се мъчим да разберем какъв е неговият вид. И тогава да си помислим -не му липричиняваме болка с нашата дейност? Може би засега не, но ако разширим в бъдеще дейността си извън нашата планета?
  
• Космическите експерименти чувствително започнаха да подхранват тезата за съществуването на извънземни същества. На мен лично, никак не ми е интересно това, което говорят т.нар. "уфолози". Мисля, че на никой астроном не може да му е интересно. Просто е много елементарно. И ние, астрономите, също мисли по тези въпроси, но в малко по-различни категории. Може би знаем малко повече какво горе-долу можем да очакваме и без да фантазираме, мислим за други неща, по сериозни...Например, търсим звезди, около които може да има планетни системи - като нашето Слънце...Или пък работим върху хипотезата, че животът е пренесен от Космоса, от Вселената, т.е. има извънземен произход. Има много такива изследвания. Правят се много внимателно, особено когато се изследват комети, защото се предполага, че те вероятно са най-подходящите небесни тела, които могат да пренасят микроорганизми.
  
• Това е астрономията. Мисля, че тя е може би най-сложната наука...Често казвам - макар на шега, може би и полусериозно, но някой път въвсем сериозно - че повечето природни науки са произлезли от астрономията. Но най-вече твърдя, че физиката е произлязла от астрономията...с голямо съжаление ще кажа, че астрономията много силно се пренебрегва. И пренебрежително се отнасят към нея най-вече физиците, но не само те...Много малко млади хора започват да се насочват към астрономията. Всеки гледа да бъде във физиката. И по отношение на астрономията се насажда някакво чуство за малоценност...Всички астрономи сега искат да се наричат астрофизици. А в действителност т.нар. астрофизика е част от астрономията, неин раздел.
  
• Нашата обсерватория в Рожен е най-голямата на Балканския полуостров и в Югоизточна Европа. На нея са монтирани три телескопа за наблюдения на звезди и един слънчев телескоп...Тези телескопи работят почти непрекъснато от откриването на обсерваторията през 1981 г. и никога не са отказвали...Днес сме изостанали с приемната апаратура, която през последните години претърпя сериозно развитие. Тя е доста скъпа, а сега нямаме пари...И сега - нищо, в очакване на по-добри времена. Фондации, програми - нищо не помага, където и да сме почукали, все не става. През 1997 г. обсерваторията беше затворена...Искахме да продадем астероидите, които сме открили, имената им. През Голямата криза в света - 1929 - 1930 г., обсерваториите са правели това. Продавали са астероиди, за да преживеят. Не знам как се чувства човек, когато притежава такъв астероид. Елеонор Хелин и нейните сътрудници открили един астероид и решили да го нарекат на моето име. Не знам - може би трябва да се разбира по-добре Екзюпери.
  горе
  

• Днес придоби значителна популярност изразът "ноу-хау", който за мнозина е синоним на понятието наука. Работата естествено е по-сложна. Според мен първо трябва да има "зная че" - т.е. да имаме факти. След това идва "зная как" - да имаме технологиите, които показват как да правим нещата. Напоследък обаче освен "зная че" и "зная как" е особено важно и "зная къде" - примерно, къде да намерим информация. И на един следващ етап идва и "зная защо"- защото всяка висока наука има тази основна цел. Ролята на математиката е свързана в най-голяма степен с този етап...Иначе, във всекидневния живот, въпреки че науката е много развита, в повечето случаи се основаваме само на практическия опита, на практическотознание - само на "ноу-хау". Нещата, за които знаем повече, можем донякъде да управляваме, а онези, за които имаме отговор и на въпроса "зная защо", можем да управляваме в пълния смисъл.
  
• Това наблюдаваме всеки ден - една крачка напред в дадена област довежда до напредък в други области. Защо става така? Казват, че между нещата има някаква връзка. Тази връзка между отделните неща много често минава през математиката - тя я наблюдава в най-чист вид.
  
• Можем ли да сме сигурни, че мисълта в едната глава и мисълта в другата глава са идентични? Няма никаква гаранция. Въпреки това хората се разбират помежду си...На какво почива това? Дължи се на някаква синхронизация - условно казано, на някакво обществено поле, което създава възможността хората да осъществяват контакт помежду си. Два различни компютъра не могат да реализират такова нещо...Казват ми нещо, аз го интерпретирам и решавам какво ми казват или какво са искали да и кажат. Но има и други възможности - може би са искали нещо друго да ми кажат. Човешкото съзнание може да отчита тези възможности и оттук, струва ми се, възниква възможността да се правят асоциации и аналогии. Човек може да си каже - а-ха, това ми прилича на еди-какво си, но още повече ми прилича на нещо друго, но дори и да не прилича, може би има някакво отношение към трето, и т.н. Изглежда, някакъв подобен механизъм позволява всеки успех в дадена област да влияе на останалите области, да води до интеграция в различни направления и до общ напредък.
  
• Математиката притежава тази способност -да произвежда резултати, които в момента не са непосредствено необходими и ще трябва да лежат ида чакат, докато им дойде времето. Тя може да предсказва връзки, които по-нататък ще станат полезни...Сто и петдесет или двеста години никой не е и подозирал, че ще може да се предава информация по въздуха на разстояние по-голямо от онова, при което двама души могат да се видят или чуят, а днес изобщо не можем да си представим света без безжичните технологии. Вероятно има неща, които изобщо не знаем. Материалните процеси съществуват, но можем ли да твърдим, че човекът ще открие или вече е открил всички основни материални процеси?
  
• Ако настъпят промени, които подчертават интердисциплинността, показват взаимовръзките, тогава диалогът между отделните области ще бъде облекчен. Изглежда обаче, че в същността на това взаимодействие е диалогът да не е лесен. Говоренето на различни езици изисква интелектуално усилие и това е предизвикателство. Ние много често наблюдаваме подобно интелектуално стимулиране при взаимодействието между инженери и математици. Инженерите обикновено идват при нас с готова формулирана математическа задача, която ние, математиците, не можем да разберем...Резултатът от тези разговори най-често е, че ние разбираме, че те не са формулиралипроблема си правилно - друго е трябвало да бъде написано като математическа задача. Инженерите често оставят само с впечатлението, че математиците са им задавали глупави въпроси...Благодарение на тази нееднозначност другата страна понякога да си изяснява по-добре собствения си проблем. Тогава има много голяма полза от подобно общуване.
  
• Благодарение на възможностите, които сега дават компютрите, става все по-ясно, че и математиците експериментират...Сега математикът може да поекспериментира с компютъра, за да намери решенията на уравнението. Ако работи ръчно, намирането на решенията може да се окаже пректически невъзможно, когато моделът е много сложен. Компютърът разширява многократно възможностите за проеврка на предположенията, които изследователят прави, когато създава модела. Ако математикът разполага, например, с някаквиданни от физиката, медицината, икономиката и т.н., той може да направи числен експеримент, като реши уравнението с реални данни...Имало и противници - за какво са ви по-мощни машини, казвали, тези смятат добре, така вие ще решите всички задачи. Няма да остане какво да правят математиците! Сегашните машини са многократно по-бързи, по-мощни, дълго време работят безотказно. Решихме ли всички задачи? Нищо подобно. Просто се разширява кръгът на задачите, които могат да се решават, и така ще бъде винаги.
  
• Искаме или не искаме, в България и в по-бедните страни учените ще трябва да се занимават с по-фундаментални проблеми, които искат относително по-малко средства и се променят по-бавно. Затова ние сме обречени да не бъдем на гребена на вълната - освен когато някой по някакви случайни причини се окаже в определени орбити и попадне на "горещ момент". Обикновено човек като работи, се присъединява към група хора, всекиот тях свързан с двадесетина до петдесетина души в света, образуват нещо като мрежа (няма значение как го наричат по между си), обменят си информация, има съвместни интереси - и става по-топло...Човек може да работи откъдето си иска, защото има нов тип среда - където и да си, можеш да включиш щепсела и да започнеш да работиш...У нас, по редица причини, тези процеси се развиват бавно...Мисля, че изоставаме с десетина години в навиците за използване на мрежите. Може за нас да не отговаря много на човещината, както сме свикнали да я разбираме, но съм свидетел, например, как хора от два съседни кабинета си разменят съобщения по електронната поща...Създава се нова дисциплина на общуването, нова култура. У нас, за толкова години съществуване на академичната мрежа само системният администратор беше изпратил няколко пъти общосъобщение до всички - сега нещата започват да се променят.
  
• Сега за науката вече трябват много средства. Това категорично е обща тенденция и същевременно е голям проблем, включително и за математиката. Според мен финансирането не трябва да се разглежда само като разходи, които се правят в момента за дадено изледване. По този повод още повече си давам сметка каква действително е цената на усилията, благодарение на които България е сред страните, радващи се на много добре развита инфраструктура за откриване на таланти в областта на математиката...Затова към нас има доста голям интерес. Всяка година на световната олимпиада нашите участници винаги се представят много силно - миналата година бяхме втори. Нашият институт е също част от тази система. В него през последните двадесетина години идват хора, които са продукт на тази среда...Къде са сега тези хора и какво правят? Много от тях са в Америка, Англия, Германия, Франция, Испания, Италия, Япония...навсякъде. Получават там една прилична заплата - за нещо, което те сега правят там. А за онова, което е вложено в тези хора, за инвестираните огромни усилия и средства от цялата математическа колегия, от нашата държава, от целия народ, никой нищо не плаща. Това огромно национално богатство изтича, разпилява се. Вярно, и в обратна посока текат някакви средства - има стипендии, грантове, предава се опит. Но тези неща изобщо не са съпоставими.
  
• Защо се намира в криза българската наука? За разлика може би от много други, аз виждам основната причина преди всичко в отсъствието на ясно разбиране и ясна представа за какво ни е необходима науката...Дори само туризъм и селско стопанство да развиваме, България пак трябва да има някакво производство и винаги ще има нужда от специалисти...Ние упорито не искаме да се отървем от някои дребнички неща и затова не можем да си дадем сметка, че глобализацията на света е факт и никой не може да го избегне...Икономиката е глобализирана и, ако тя бъде оставена да вилнее абсолютно стихийно из целия свят, без какъвто и да е контрол, няма ли опасност човечеството да се подчини напълно на силата, която е създало?...На големите последствия от сега протичащите и зараждащите се нови процеси ние вероятно и няма да сме свидетели, но категорично поне това трябва да разберем - въпрос на суверенитет е да имаш национален научен потенциал.
  горе
  

• Фактически всичко, с което съм се занимавл досега, е основано тук, в България...Построяването на тази основа - моето математическо знание - ми е помагало много във всяко бъдещо направление...То винаги се е ценяло, където и да съм бил по света. В Русия, например, бяха много доволни да разберат, че зная нещо повече от стандартните математически методи - като Хаусдорфовото разстояние и други методи. В България те бяха много застъпени в преподаването - благодарение на Благовест Сендов и неговите ученици...Националната математическа гимназия беше един много голям трамплин...Такова нещо няма в Америка...Не зная дали в Русия има нещо подобно, но сигурно има - може би Колмогоровото училище. Но аз не мога изобщо да си представя да има такова нещо някъде по света - да се преподава нестандартен метод за първи път на дете...Отношението към него е като към възрастен математик...Онова, което ми е дало образовнието по математика в България, ме правеше да бъда приет навсякъде.
  
• След като завърших образованието си в университета, отидох в Русия да правя аспирантура. Там бях приет много добре заради основата, която имах от България. Винаги по някакъв начин ми се е подчертавало - а-а, ти си от България, там много добре знаят математиката...Но в Русия усетих, как веднага подскочи темпото...Разбрах, че задачата тук е да се получи резултат бързо. Иска не само анализ на проблема, а той да бъде решен в крайно време. В България всичко беше някакси по-плавно - дава ти се време да работиш, да направиш нещо. В Русия разбрах, че науката има темпо. Това ми помогна много, когато отидох после в Америка. Там то е още по-силно изразено. Те казват "money now" - парите сега!...Стекловският математически институт се признаваше за нещо, което е действително "супер". Американци са ми казвли, че са учили руски език, за да могат да четат статиите в оригинал...Но после дойде този упадък - той се почувства в 1985 - 86 г. Много от онези хора, които тогава избягаха от Русия, бяха приети навсякъде, защото признанието на руската наука беше много високо. Сега много малко от хората от този голям научен център са останали там.
  
• Преживяването ми от първото ми посещение в Западна Германия беше за мен в известен смисъл шокиращо...Впечатлен бях може би най-вече от това, че аз съм отишал там само за две седмици, а те ми дават ключ за голямата библиотека на Гьотингенския университет...Няма сигнализация, няма библиотекари - просто влизам със собствен ключ...Когато отидох в Русия, разказах на Золатарьов какво съм видял и го попитах - защо хората, които така високо оценяват нашия труд, имат тези възможности, а ние нямаме нищо и вероятно няма и да имаме. Тогава той се усмихна и ми каза - това е душата на руския изследовател, нашата руска душа трябва винаги да страда. Това изведнъж ме преобърна. С това не бях съгласен. Защо трябва да страдаме?...Този бунт, който се надигна у мен, ме отдръпна. В Русия ставаше все по-тежко и аз реших да се върна в България...Тук също започваше да се разбира, че въпросът вече не е да се прави наука, а да се оживее някак си. Единственият начин, който виждах, беше да се търсят други пътища. През 1986 г. заминах по покана за Белгия, после за Америка и останах там.
  
• На основата на доктората ми в Русия получих място като пълен професор в департамент по математика на Калифорнийския университет в Санта Барбара. Бях най-младият пълен професор по вероятности на втората степен по тяхната стълбица...Ако в България имаше това, което можеше да даде тази базисна подготовка, в Русия видях какво значи фундаментална наука, а в Америка - какво е маркетинг на изследователската работа, разбрах, че тя има цена. Науката там не е място за гении, както бях възпитаван в България и Русия. Тогава разбрах, че науката - това е свободен дух.
  
• Голяма самоизмама е човек да мисли, че може да им постоянно място в Америка. Какво от това, че си професор? Ако заспиш, твоят стандарт на живот веднага автоматично слиза надолу. Не можеш нито за миг да спреш, не може да се изостава...Темпото на инфлацията е такова, че човек трябва да се качва нагоре, защото иначе възможностите автоматично слизат надолу. Инфлацията се отразява много силно върху интелигентните хора.
  
• В Русия статистиката се схващаше като приложение на вероятностите - тя е анблок в "прикладная наука". А в Америка е точно обратното - статистиката е "голямата" наука, защото тя дава парите...Разбрах, че нито един от моите PhD-студенти няма да може да си намери работа, ако каже, че е вероятностник...Слава Богу, винаги съм имал най-добрите студенти. Тогава много се притесних, че те отидоха асистенти в Чатануга едно място, някъде по средата на щата Тенеси, на което аз никога няма да се науча как му се пише името. А Дейвид Гиейл, който е в математическия департамент на Бъркли и е в "първата тройка" в света, ми каза - ти защо се оплакваш, ние имаме двама завършили PhD, които вече втора година не могат да си намерят работа.
  
• Постепенно разбрах как става глобализацият. Как може да се прави маркетинг от един човек, който си решава там някакъв глобален проблем?Ням как да се направи маркетинг от един човек. Затова трябва да работиш в колектив. Можеш да решаваш някой голям проблем, но трябва да го решаваш като група, като направление и така да го продаваш като продукт. Когато моите студенти влязат в такава мощна група и ние вече десет или повече човека работим постоянно и решаваме един голям проблем, ще имаме по-големи шансове. Всичко е продаване, включително способностите ти като изследовател и преподавател.
  
• Тогава разбрах, че за да могат да си намерят работа, всичките ми студенти трябва да направят накрая едно съвсем конкретно приложение. То трябва да бъде много ясно - за лаици, за обикновения човек. Онези, у които са парите, трябва да могат да разберат, че каквато и да е тази теория, тя има такова и такова приложение. Те трябва да разберат, че това, което им се предлга, има цена и че се продава веднага - не утре, не след десет години.
  
• Забелязах обаче, че и човек, който има фундаментални знания, но не е подготвен за приложения, също така може да бъде поставен добре на пазара...Ако човек надникне във всеки един research office - аналитичните служби на финансовите къщи на Уол стрийт, там няма да види хора, завършили като мастер по бизнес администрация - там даже изобщо няма икономисти, там седят физици, инженери, математици...Тези хора се занимават с анализ на инвестиции. Оценкаи мениджмънт на акции и ценни книжа, мениджмънт на риска, мениджмънт на портфолио и т.н. Защо там работят физици, а не икономисти? Защото има проблеми, които са нестандартни. Тези хора имат глобално, нестандартно мислене...Най-добрият студент в моя курсе астрофизик - китаец. Той знае много добре, че когато завърши аспирантурата си, ще бъде без работа и ще трябва да се върне евентуално в Китай. Затова се опитва да намери някакъв начин и идва да слуша финанси.
  
• Това, за което плащат в Америка, е да получат общо образование. Аз трябва да имам средно 53 студенти в моя клас. А имам трима-четирима, максимум до десет човека във висшия курс, където се прави PhD. Как да събера толкова студенти? Затова аз започнах да чета курс по статистика за бизнес и икономика...Бакалавър - това е образованието, откъдето идват парите в университета. Бакалаврите могат да ми плащат заплатата, а не студентите от по-високите степени...Да се чете по-елементарен курс никак не е лесно. Такъв курс изисква по-особена култура - трябва да насочиш студентите, които нямат математическа подготовка...Трябва да слезеш на тяхното ниво, а не знаеш какво те не знаят.
  
• Обаче колкото и бързо да напредвам, възможностите ми фактически не се увеличават. Тогава неизбежно си казваш - добре, защо след като четеш всички тези курсове не вземеш да отидеш в някоя банка на Уол стрийт? Аз познавам хората от J.P. Morgan на Уол стрийт №6 и те ме знаят - познават моята работа, цитират ме в техните проекти. Защо да не ме вземат на работа? Аз не съм много скъп според техните заплати. Да отидеш във фирма обаче никак не е просто. Ти си като прокажен заради това, че си бил толкова години математик. Ти не си младо момченце. Там онези физици, инженери - те са само по на 22-25 години!..А тези деца - физици, инженери - те много бързо се научават на това нещо. Те са като бебе, което започва да говори втори език. Забравят какво е физиката и започват да говорят този език. Единственото, което им остава, е глобалното мислене, да мислят системно и, разбира се, компютърът. Тези деца сега са най-добре платени. Гледам, че и българинът е вече с тази нагласа.
  
• Имаше една интересна книга "Десетте магьосника на пазара" - интервюта с големите спекуланти, включително с Джордж Сорос, който е най-големият спекулант на валута...Защо тези хора успяват, защо те са по-добри на пазара, например, от мен? Аз започвам деня - казва един от тях - като си мисля, какво става в света. Искам да си представя как ще реагира онзи беден министър на финансите в Нова Зеландия на стачката на пощенските работници. Имам 24 часа...Като математик аз зная теорията - ако зная статуквото на света, зная и процеса, мога да предскажа във всяка точка какво ще стане. Но аз никога не мога да имам тази информация. А той не е чел тези неща, но ги чувства и ги прави. Той чувства статуквото на света и иска да види какъв ще бъде той утре...Това не е математика - това е да виждаш нещата глобално...Това не е наука - то е някаква култура...Това е глобалното мислене.
  
• Питам се - какво остава у мен от математика, който започна от Националната математическа гимназия, който беше в Московския университет и в Стекловския математически институт? Не е много. Сега аз вече не съм математик. Донякъде съм в икономиката - в науката икономика. Остана ми това, че аз имам тази математическа подготовка, за което съм благодарен. Тя ми трябва. Това ми е базата, на която фактически те се прекланят. За тях аз съм от онези, странните хора, и за това се отнасят с внимание. Иначе за тях това са дребни пари, peanuts money, за семки. Те не могат да се представят, че един човек, който е написал 160 статии и 5 книги, ще живее с такава заплата. Това за тях е абсурдно - трябва да си "малко перко". Затова сега, на петдесет години, аз много трудно мога да променя нещата.Надявам се да се преместя другаде. Бих бил доволен, ако успея да вляза в един добър Business School - разбира се, задължително и с PhD-студенти, въпреки че това не се плаща. Това е възможно, но няма да е лесно. Тогава ще мога горе-долу да затворя книжката.
  
• Все пак ние тук сме Старата Европа - това са поне 500 години от Просвещението. Науката за нас е като красавица. Не можеш да си играеш с нея. Не можеш да се отнасяш с нея като с мръсница...Учените са интелигенция. В Америка науката е най-обикновена употреба. Ученият не е интелигенция. Той е нещо като посредник...Някой беше казал - знаеш ли защо в Америка нещата в икономиката вървят толкова добре? Ами защото механизмът е много прост - повече пари, по-добре...В Европа през тези 500 години от Просвещението насам, ние знаем, че не само парите са важни. Тогава всяко нещо става една многоцелева функция, която е много тежка за оптимизиране. Какво е щастие - такъв въпрос в Америка никога не се задава.
  горе
  

• Според моите разбирания определящо значение за общия ход на науката имат главно онези моменти, които са свързани с бурно развитие на изследванията на границите на различните дисциплини...Независимо от това много хора обичат да казват - аз съм физик, аз съм биофизик, аз съм молекулярен биолог и т.н. Те държат да знаят коя е тяхната наука и основната им работа е да се опитват като златотърсачите в Клондайк да забиват колчета и да определят парцелите, които им изглеждат или считат, че трябва да изглеждат недостъпни за другите...Аз обаче винаги съм се затруднявал да дефинирам специалността си. По образование съм физик, а онова, с което се занимавам, е свързано с човешките възприятия. Когато е трябвало да обяснявам какво работя, най-често съм отговарял - невронауки и психология на познавателните процеси...Тези наименования се отнасят до една твърде широка проблематика, която се развива много динамично. Тя е свързана с биологията и психологията, но не се покрива с традиционните дисциплини - може да се каже, че това е интердисциплинна област, но няма да бъде съвсем точно.
  
• Много от основите на теоретичните разглеждания в тази област, а бих казал и изобщо на изследването на човека, са поставени от физици. Могат да се посочат имена на цяла плеяда германски учени от 19-ти век - Вебер, Фехнер, Хелмхолц, Херинг, Вунд и много други. Някои са едновременно и физици и медици и повечето от тях са направили важни открития и във физиката, и в медицината, и във физиологията или психологията. Тези хора са прекрачвали границите на различни науки без особено да се замислят, че го правят...Въпросът, който се поставя тогава, е дали човешките преживявания могат да бъдат описвани единствено чрез интроспекция - т.е. като се самоанализираме - или е възможно да бъдат измервани точно, по обективен начин...Психофизиката се развива по-нататък като научна дисциплина в рамките на психологията. Нейните привърженици не са проявявали особен интерес към строежа на сетивните системи. Те са знаели как да променят физическите стимули по точно определен начин и целта им е била главно да измерват преживяванията на човека. И се насочват към определянето на праговете или минималните физически дразнители, предизвикващи усещания...След време се появяват обаче и други теории, според които такива прагове при човека не съществуват. След Втората световна война започват да нахлуват идеи от техниката и тогава се създава една принципно различна теория - тя разглежда човека като система. Която може да открива сигнал в някакъв шум...С развитието на тези изследвания постепенно става все по-ясно, че състоянието на наблюдаващия субект определя начина, по който той възприема околните стимули. Достига се до по-дълбокото разбиране, че когато се изследват елементарните усещания, те не могат да бъдат отделени от цялата поредица значително по-сложни процеси, протичащи в цялата система.
  
• Е, първата теория за възприятието е структурализмът, при която може да се прави аналогия, примерно, с атомната теория и така да се стигне до древните гърци. В началото на 20-ти век се появява гещалт-психологията - тя противопоставя идеята за цялостността на възприятието. Група изследователи - пак предимно германски учени - реагират много остро на структурализма. Те показват, че възприятието е преди всичко процес на организация на сетивните данни с цел те да бъдат възприемани като нещо цялостно...Идеята за цялостността има обаче изключително много аналогии в науката и във философията, където ще стигнем сигурно до Спиноза...Според гещалт-психолозите е достатъчно, когато се покаже нещо в зрителното поле на човека, всички хора да са съгласни, че виждат едно и също...
  
• Една от теориите на възприятието твърди, че ние се учим да виждаме. За това също могат да бъдат приведени много доказателства. Например, ние можем да възприемаме тримерни изображения, когато гледаме само с едното си око - не е необходимо да гледаме и с двете очи, което погледнато чисто оптически осигурява стереоефекта. Т.е. от ретиналната картина, която е двумерна, човек може да извади допълнителни сведения за разположението на обектите в дълбочина...Ако разполагахме само с ретиналното изображение, ние изобщо нямаше да можем да виждаме...Така стигаме до основните идеи на теорията за възприятията, известна като конструктивизъм. Те са формулирани още от Хелмхолц и са широко приети до днес. Според него възприятието е процес, който протича изключително бързо и неосъзнато - т.е. без да правим умозаключения за външния свят ние надстройваме по някакъв начин определени знания над това, което ни дава проекцията върху ретината. Казано другояче - ние имаме нашите възприятия за външния свят, защото можем да го осмислим...Най-важното е, че ние сме в състояние да интерпретираме сетивните данни и да разпознаваме обектите благодарение на натрупването на опит и използаването на знания - т.е. ние можем от сетивните данни, които получавме върху ретината на окото, да конструираме вярното, истинското възприятие за външния свят.
  
• Сигурен съм, че ако се запитат хората, които говорят за информация - какво е това - голяма част от тях не биха могли да отговорят. В теорията на информацията ще срещнем много точна дефиниция, но тя така се разширява, когато кажем, че всяко нещо, което намалява броя на алтернативите, носи информация, че се превръща в изключително общо твърдение...Нещата в психологията, свързани с използване на понятието информация, получават много бързо развитие, но при това то загубва ясната си дефиниция. Твърдения от рода, че човекът използва, примерно, само 3% от информационния капацитет на своя мозък, не биха могли да се приемат сериозно. Те са твърде произволни, защото за да се измисли начин, по който може да бъде направено подобно измерване, трябва да се възприемат много тежки предположения за начина на работа на невроните.
  
• Функционирането на нервнат система е основано на поредица от сложни химически процеси. Те се характеризират с движение на различни йони и други електрически натоварени частици, което обуславя от своя страна протичането на електрически процеси...Навремето Фехтнер е установил, например, че между величината на усещането и величината на дразнителя има логаритмична зависимост - т.е. че измерителният прибор "човек" има логаритмична скала. По-нататък изследванията на физиолози показват, че и честотата, с която импулсират невроните в зрителната система, също се изменя логаритмично с величината на светлинното дразнение...Как може Бекер да върне сервиса на Сампрас, когато топката лети по сложна траектория с над двеста километра в час и преминава за части от секундата дължината на едно тенис игрище?...Каква е тази информация, която човек използва, за да може да извърши подобно действие?...Трябва да има нещо - казва Гибсън - което му дава пряка информация за това, как да реагира. И успява да докаже - като създава съответен математически апарат - че необходимата информация се съдържа в оптичния поток, достигащ до окото. Тя е свързана със скоростта на нарастване на изображението върху ретината, която се променя по различен начин от скоростта на обекта.
  
• Печално е, че много малко хора си дават сметка, че днес те живеят, а в бъдеще ще живеят в още по-голяма степен, в общество, което се основава на знанието - в общество, създадено от науката. Сега казваме, че навлизаме в информационно общество...Информационното общество се разви край нас - ние не сме участвали в неговото развитие. Разликата е много съществена - на практика ние попадаме по принуда в него...Науката наистина може да бъде страшна, когато хората получават постиженията й наготово и принудително. Тогава започва да се насажда едно мнение - примерно, че е безмислено да се правят големи и сложни неща. А истинската причина е, че тяхното използване изисква по-значителни интелектуални усилия. Днес темпът на развитие на науката вече е изключително бърз. Ако хората нямат адекватна нагласа, те не ще могат да следват новостите...
  
• Затова настоявам най-вече за промяна в образованието. Развитието на бъдещото общество и на бъдещата наука ще зависи в много голяма степен от начина, по който то ще бъде построено. Докато обрезованието е подчинено на идеята за дисциплините, то ще залага много противоречия, нещата в обществото ще се решават трудно, ще се създават пречки пред развитито и на науката. Особено съществен в това отношение е разривът между природните науки и т.нар. хуманитарни и обществени направления...Много учени от природните науки не разбират колегите си от хуманитарните и обществените науки, защото нямат елементарни представи за нещата, с които те се занимават...Представителите на хуманитарните и обществените науки изпитват пък по-скоро някакъв страх от точните науки, тъй като в тях има "много математика"...Сегашното специализирано образование по отделни дисциплини не позволява пренасочване по време на обучението...А няма никакви пречки през първата или втората година да се даде възможност на студентада се ориентира, да потърси онова, което действително ще го заинтересува...Добре би билостудентите от физическия факултет, например, да могат да изучават курсове и от други факултети, които да се считат за завършване на тяхната специалност - може би биология, химия, психология, но защо не и литература или музика. Така у тях ще се изгради по-широк поглед, който после и при добро желание се създава много по-трудно...Тесните специалисти обаче се оказват почти напълно непригодни при промяна на подходите и технологиите. По-широките специалисти притежават способността да се пренагласят, да възприемат новото, да участват активно в иновациите, въпреки, че в началните стъпки може да им бъде и по-трудно.
  
• В специална декларация на Европейската академия се посочва, например, че пътят оттук нататък е свързан с развитието на интердисциплинността. Този път според мен трябва да минава преди всичко през образованието...Днес интердисциплинността става изключително необходима за добрата теоретична, фундаментална наука, включително за възможността тя да намира приложение в практиката. Учените обаче не умеят да предлагат и да внедряват своите знания, защото нямат представа за тези процеси - тя никога не им е била давана. За да може интердисциплинността да се разгърне и да даде желаните резултати, те би трябвало да са по-добре запознати с методология на науката, наукознание, обществознание, икономика, управление, особено с управлението на науката. Така у тях биха могли да се изградят нагласи и умения да представят по подходящ начин знанията и постиженията си, да създават контакти, да установяват връзки с различни организации, с индустрията, с потенциални потребители, да заинтересуват хората около себе си и да прилагат заедно стях това, с което им харесав да се занимават. Тогава вероятно биха разбрали, че то може да бъде още по-интересно, когато се приложи някъде другаде и някой друг започне да го използва.
  
• Митологизирането на науката нанася едни от най-големите вреди не само на нея, но и на обществото, защото води до една обща безкритичност. Тя се проявяваше в значителна степен в миналото, но съществува и днес. Дали ще бъде сляпа, безгранична вяра в казаното от учените ли в написаното по вестниците - разликата не е особено съществена. Ако едно общество бъде основано изцяло на сдъвканото, нагласеното, наготово поднесеното, ще се достигне в крайна сметка до подчиняване на цялата му система на чисто биологичните потребности на човека. А тъй като тези потребности са много важни, се създават и огромни възможности за манипулиране...В стремежа си да разширява своя кръгозор човек даже още по-лесно може да се окаже осъден на затваряне, на догматизиране, на сляпо вярване в много неща. Не знам как може да бъде предпазен от тази опасност, но съм убеден, че науката и учените не трябва да се изолират от останалите хора и обществото. За целта могат да бъдат използвани много форми. Особено полезно може да бъде и "продължаващото обучение", което сега се обсъжда широко. Мисля обаче, че това не може да стане с изкуствени стимули - трябва преди всичко хората да проявяват любопитство. А тези нагласи трябва да бъдат изграждани колкото е възможно по-ранои целта да не бъде някой друг да задоволява любопитството им и да отговаря на въпросите, които ги интересуват. Трябва да се създадат възможности те сами да избират начините и да знаят, че има много пътища, които биха могли да ги отведат до съвършено нови неща.
  
• Известмо е, че след Втората световна война японците насочиха всичките си усилия в приложните изследвания...Така те направиха изключителен скок и достигнаха едно много високо технологично равнище. Днес преценяват обаче, че вече не могат достатъчно добре да участват в съревнованието, защото тази политика е довела до изоставане на фундаменталната им наука. Когато разказваха за техните анализи, те споделиха съвсем откровено следното - сега ние имаме едно голямо предимство, че можем да прилагаме много по-бързо и по-добре откритията, които другите са направили, но след като нямаме достатъчно добра фундаментална наука, това означава, че ние се учим от тях и се оказваме зависими...Затова сега насочват усилията си в много голяма степен в това направление.
  
• Не бива обаче да изпадаме в "научен аристократизъм". Тази опасност може би е чисто етична, но трябва да си даваме сметка, че когато говорим за ролята на науката в обществения живот и развитието, това засяга на практика много малка част от човечеството. То не се отнася до огромни райони на Африка, Азия, Латинска Америка...Тогава би станало ясно, че вместо да се решават едни или други проблеми на изостаналите страни по някакви икономически, политически или хуманитарни причини, много по-голямо значение ще има да се намерят начини те сами да могат да се приобщят и станат част от общността на развитите държави. Учените не би трябвало да бъдат концентрирани в САЩ, Европа, Япония и в университетите и институтите им да има много индийци, китайци, африканци, латиноамериканци. Те трябва да са навсякъде и да работят по целия свят...Научната общност е разпределена изключително неравномерно и по света има много хора без елементарна представа за най-простите неща на цивилизацията...Трябва да знаем, че за съжаление тези неща остават извън компетенцията на учените. Тук диктуват други интереси и затова проблемът се оказва доста по-сериозен...В своите разсъждения за науката хората често я разбират като синоним на цивилизация. В това всъщност има много дълбок смисъл - много цивилизации са загинали, защото на пректика са били изолирани от останалите, а науката най-силно противодейства на подобни тенденции.
  
• Затова настоявам, че в основата на развитието сега стоят образованието, обучението и изобщо всички останали неща, свързани с начина, по който човекът се отваря към външния свят - на първо място към познанието и към възможностите, които на негова основа му предлага съвременната цивилизация. Корените на това могат да се търсят в основните характеристики и механизми на мисленето на човека. Те трябва да бъдат свързани със стремеж то да бъде подчинено на любопитството, на съмненията, на търсенията...Ако човекът е интелектуално мързелив, и без изключително мощните технологии на информационното общество може да направи и най-страшно поразии.
  горе
  

• В началото на 30-те години под заглавие "Накъде върви науката" в САЩ и Англия издават книгата на Макс Планк "Пътища на физическото познание" - с пролог и епилог на Алберт Айнщайн...Състоянието на науката през следващите десетилетия се различава съществено от онова през първата трета на века и поради това въпросът остава актуален. След като работим като мравки в големи видими или невидими колежи от време на време изпитваме необходимост да добием представа и за нещата, които стават в глобален план. Затова периодично в научните списания се появяват статии, публикуват се също и сборници за главните научни направления...Наред с предимно описателните и наукометрични работи има опити към проблема да се подходи и от гледна точка на философско-исторически схващания, като се използвт категории от рода на парадигми или дисциплинни матрици (Томас Кун), изследователски програми (Имре Лакатош), тематики (Джералд Холтън), доминанти и др.
  
• Който иска да почувства пулса на съвременната наука, би трябвало да се запознае с книгата на Л. Ледерман и Д. Теръси - "Частицата Бог". Посланието, което се съдържа в тази книга, според мен е много показателно. Наред с интересните описания, историческите екскурси, хумор и прочие тя ни говори какво представлява, как се прави и накъде върви сега една авангардна наука. Става въпрос за нова област - изследванията на елементарните частици...Тук не можем да наблюдаваме пряко, експериментът не е независим от съответните теоретични схващания, всичко става по твърде опосредстван път. От друга страна, тази област е типична за съвременния етап и с нещо друго - а именно, че изследванията струват вече много, огромни пари, а също и с това как се получават тези средства.Необходими са милиарди долари и трябва хора, които разбират твърде малко за какво всъщност става дума, да вземат решение за отпускането им.
  
• Но съвременната физика вече не е на нивото на онази при Фардей, който може да прави забележителни експерименти със скромни средства и в лаборатория, помещаваща се в една стая. Сега външният, социалният фактор започва да се намесва по качествено различен начин...Вече се чувства много по-силно, че науката се прави от нов тип учени...По-рано интересите на учените се определяха от тематиката. Сега програмите и проектите, които учените разработват, за да получат бюджети за своите изследвания, започват да играят решаваща роля...Ако се погледне, например, една заявка за разработка на някакъв проект в Щатите, тя вече представлява много солидно проучване в обем десетки и повече страници...Подобно проучване може да трае година и повече , а самото изпълнение - месеци или дори седмици. Така именно подготовката за атакуване на проблема става много важна.
  
• Новото се постига с нови средства...Всеки нов елемент създава нови отношения с арсенала на всичко предшестващо, общо казано - с целия запас от научни знания. Затова учените трябва да следят новостите и къде те биха могли да се използват в научен и в приложен план. Например, успехът на Роберт Майер при формулиране закона за запазване на енергията се дължи главно на това, че той научава - и то по едно случайно стечение на обстоятелствата - за току-що появилата се теория на горенето на Лавоазие...Тук изпъква нещо важно - а именно, че съществена е не толкова подготовката, колкото осъзнаването на проблема и умението пътьом да се наберат необходимите знания. Хайзенберг, например, не е знаел матрично смятане, когато Макс Борн му подсказва възможността то да бъде приложено в атомната физика. Но той си взема един учебник, отива на почивка и там изучава матрично смятане.
  
• Това общо взето е механизмът, с който продължава да работи науката. Започва се с идея, а тя обикновено е съчетаване поне на две неща. Не винаги са само две, но тази схема е доста обща. Артур Кьостлер смята, например, че този механизъм е всеобщ - всяко откритие е бисoциация, свързване на две неща. Най-често то е съчетание на факт и метод или на факт и теория, които дотогава не са били поставяни във връзка...За да опростим нещата, можем да си представим една таблица с две измерения - във всяка графа по хоризонталата са вписани известните неща, а по вертикалата нанасяме новите. Последните се съпоставят с останалите. Разбира се, не всяко с всяко - тук трябва да се пресява. Но по идея новото има "ретро-въздействие" - актуализира част от предишното знание. Този процес се осъществява на практика спонтанно.
  
• Какво направи Томас Кун във философията на науката? На какво се дължи успехът на неговото схващане? Той обедини три области, които дотогава бяха разединени - синтезира история на науката със социология на науката и с философия на науката. Той се придържа към историческия подход, но историята на науката за него не е просто историография на идеите, а е история на научните общности, носители на тези идеи...Защото и неопозитивистите, и Попър приемат, че предмет на философията на науката не е контекстът на откритието, на обосноваването. А пост-позитивистите издигат идеята, че той не би трябвало да се изключва от философия на науката...Погледнато като публикационна активност философията на науката е най-интензивно развиващата се област в рамките на философията вече в течение на половин век...Любопитно е, че даже такива видни представители на философията на науката като Х. Райхенбах не са допускали, че ще се достигне до такова развитие.
  
• Развитието на философията на науката е поне донякъде съкратено отражение на определени тенденции на науката - главно на фундаменталната наука. Не може да се говори за строго съответствие, а за корелация. Това позволява на философията на науката да се гледа като на миниатюрен модел на науката...Човек не може да има общ поглед за цялата наука, но в тази област се повтарят, така да се каже "в снет вид", някои основни, общи характеристики...След Кант в европейската философия преобладава влиянието на рационализма, но в края на 20-ти век идва реваншът от страна на емпириокритицизма (критицизъм, но от позициите на емпиризма). Този емпиризъм става твърде моден. От 20-те години насам доминира пак емпиризмът, но вече коригиран - логически емпиризъм. Т.е. започва да се осъзнава, че без рационална компонента не може да има адекватно разбиране на науката. Позициите на рационализма значително се усилват през втората половина на века. Това може да се обясни с развитието на теоретичното познание и особено на новите области, в които изследванията навлизат в микросвета. Осъзнава се, че без теоретична основа експериментите нямат самостоятелно значение. На фотоплаките се наблюдават десетки трекове (следи). Ако не знаем какво търсим, не можем да твърдим, че сме открили позитрон, мезон и прочие.
  
• В днешното кризисно състояние, в което се намира страната ни, трябва преди всичко да се опази научния потенциал. При отсъствие на благоприятни условия би трябвало още повече да се залага на научното развитие като възможност за подобряване на нещата. Науката днес е тази, която може да помогне да се преодолее кризата, да допренесе за решаване на проблемите и за поддържане на нивото на културата на нацията. Но същевременно не по-малко важно е, че даже кризата да се преодолее без решаващата роля на науката, с колкото и финансови средстав да разполагаме след това без съответен научен потенциал няма да можем да решаваме новите проблеми. Квалифицираните специалисти не се създават за броени години. Един известен немски физик казваше, че когато има криза, обикновената реакция е да се редуцира бюджетът за наука. У нас той е намален десетократно, а далновидната стратегия би трябвало да бъде тъкмо обратна - да се увеличава този бюджет, защото друг път за справяне с кризата просто няма.
  
• Професор А. Димер от Дюселдорф ми разказа, как при тежките условия във ФРГ след войната, за един медицински университет му отпускат един милион и половина марки за попълнения на библиотеката по философия - главно със списания, които не са се получавали по времето на фашизма. И той обикаля Швейцария и други страни и комплектова една от най-добрите библиотеки по философски въпроси, като създава и съответна информационна система. Още тогава, когато нещата не са стояли така остро, хората са осъзнали каолко важно е да се преодолее подобно прекъсване. Ако у нас се допусне подобна празнина, в бъдеще тя ще е много трудно поправима.
  
• Ценността на науката не може да се измерва с незабавни конкретни изгоди. Но всекидневният прагматизъм тласка обикновено в обратна посока. По този повод ми идва наум една мисъл на Айнщайн. "Зная защо - казва той - има толкова много хора, които обичат да цепят дърва. В тази дейност те незабавно виждат резултатите". Подобна нагласа на съзнанието може да ни доведе само до едно - да се превърнем в дървари.
  горе
  

• "... човек, който се специализира, е като човек, който копае кладенец - колкото по-надолу отива, толкова по-малко става кръгчето на небето, което вижда над себе си, и по-малко вижда около себе си. Затова аз имам огромно уважение към енциклопедистите - като започна от Хумболд и свърша с моя прадядо д-р Петър Берон, който е бил негов личен познат. Това са хора, създали по една-две нови науки като са писали с паче перо! Хумболд до края на живота си е писал с паче перо. Не е признавал железните пера, не компютрите - железните пера! И с това паче перо е написал 600 книги! Без секретарки, без компютри, без пишеща машина! Това, което е написал, човек за един живот не може да го препише - по цял ден да пише, не може да го препише!..."
• "... Смята се, че всичко вече е познато. Напълно невярно! Предполага се, че по света има над десет милиона вида животни, а са описани по-малко от два милиона. Има огромни пространства на Земята, които не са изследвани. Има и такива, които изобщо няма да бъдат изследвани, защото цели биоми, каквито са влажната тропическа гора, джунглата на Екватора, изчезват със страхотна бързина. Всяка година се свиват и се смаляват. Заедно с влажната тропична гора, която никога не се възстановява, изчезва и цялата й биота, цялата флора и фауна, свързана с нея. А всички видове животни и растения, веднъж изчезнали, няма да се появят повече. И като не са описани, никой няма да знае, че са съществували на Земята..."
• "... Като учен, аз съм ориентиран към идеята, че природата е ценност сама по себе си и има право на съществуване, а не сама за да служи на човека. Някои така разсъждават - защо трябва да се пазят тези пет вида носорози, защо трябва да има два вида слонове? За какво служат - за нищо не служат. Един слон и един носорог максимум! За какво служи Моцарт? Французите имат една приказка - inutile comme Mozart, т. е. безполезен като Моцарт..."
  горе

• "... Днес една от най-сериозните насоки в развитието на физикохимията, на компютърната химия и на биохимията е предвиждането на свойствата на все още непознати химични съединения. Каквото си поискаме - като се започне от цвят или други физически свойства, примерно полупроводникови свойства, и се достигне до биологични ефекти, биохимични въздействия и т. н. Това сега е най-модерното направление - т. нар. молекулен дизайн. Работи се с привличане на най-модерни методи - компютърни, изчислителни, квантово-химични и т. н. Особеното е, че се прониква в твърде много области. При създаването на лекарствени средства, например, за отделните видове сега се правят банки от данни за десетки и стотици хиляди съединения, за да могат да се извлекат от тях онези фрагменти, които биха могли да обусловят определен лечебен ефект. Изключително широко се развива в тази насока - особено за търсене на биологично активни вещества - и т. нар. комбинаторна химия. Тя пък е нещо съвсем ново - ражда се едно ново научно направление в областта на създаване на нови молекули. Всичко това възниква на границата на няколко различни науки и се развива като една интердисциплинарна проблематика. Много хора многократно са го казвали - бъдещето, а вече и настоящето, принадлежат на междудисциплинарните подходи. Най-интересните неща възникват на базата на познания в различни области..."
• "... На Запад щатният състав на един институт обикновено е минимален, като изследователска дейност се изнася предимно от сравнително млади или дори съвсем млади хора, назначени с договор за една до пет години във връзка с изпълнението на определена задача. След това те трябва да напуснат, ако не намерят друг начин да останат в института. Например, ако в института работят тридесет човека, щатните обикновено са не повече от пет-шест. Това са хабилитираните учени, професорите, които са на постоянни места, заети чрез конкурс. Има още няколко технически помощници и един-двама души администрация. Останалите са на временни договори. Много време ще измине, докато у нас се проумее тази философия. Ще бъде трудно, докато финансирането е "на калпак"..."
• "... Когато настъпи промяната на 90-те години, всъщност се разбра кое къде е. Разбра се, че тези хора, които са попаднали случайно, в действителност са в повече, че те не могат да оправдаят своето съществуване на полето на науката или като университетски преподаватели. Получи се едно болестно състояние, но се надявам, че то постепенно ще отзвучи. Ще останат тези хора, които трябва да останат, а онези, които не са годни за наука, ще напуснат сферата на научните изследвания по силата на напълно естествени закони. Това се съпровожда и от един тъжен процес - не бих го казал драматичен - известен като "изтичане на мозъци". Свидетели сме как кадърни, предимно млади хора напускат страната, не толкова по материални съображения, а защото не могат да извършват тук своята изследователска работа и това ги кара да търсят реализация другаде. Значение има и фактът, че все още не сме се освободили от представата, че когато един учен отиде да работи по-дълго време на Запад, той вече е беглец, враг и прочие. В днешните условия подобен начин на мислене е абсурден..."
• "... Вероятно съм малко старомоден, но според мен трябва преди всичко да се разбере, че е необходимо интелектуалният елит на страната да се заеме със сериозните проблеми, пред които тя е изправена..."
  горе
  

• "... Медицинската наука може да се раздели на две - биомедицинска наука и клинична медицина. Първата клони повече към биологията - към основното, с което са свързани животът, клетката, техните прояви, имунология и прочие. Другата е свързана главно със заболяванията... Аз много високо уважавам хората,, които работят в областта на клиничната медицина. Разбира се, имам много високо мнение и за тези, които работят в областта на биомедицинското знание. Един показателен пример според мен са хората около академик Румен Цанев и неговия институт - с това, как се подбираха там способни хора и се създаваха среда, условия, контакти. Тези хора сега са в САЩ и на други места по света. Научните центрове на медицината се ограничиха много и все повече се изнасят главно в САЩ, особено тези, в които се прави биомедицинска наука. Оставащите извън Щатите са сателити..."
• "... У нас нарасна напоследък интересът към алтернативни, нетрадиционни и различни други медицини. Аз по-скоро считам, че това е в голяма степен е резултат на психологическо и социално отприщване. Преди имахме една философия, една теория, една практика - всичко по едно. Затова сега не случайно от всичко има поне по две... Не бих казал, че извън това, което се учи сега в медицинските университети, няма полезни неща. Напротив - има и то много и то все повече ще се налага да се интегрира в медицинската наука. Това съвсем не е неоснователно и за тези неща трябва да се мисли рационално. Не би могло да се мине и без конфликти. Засега поне аз не съм срещал някой с алтернативна медицина да е излекувал рак. Може да е помагал на отделни страдания на организма, но да излекува рак - не... Но като човек, свързан с опита, искам да се убедя, че не спя, когато виждам нещо. Имал съм такива случаи с екстрасенси и други... Може и така да става, но аз просто не мога да се убедя, че такива способности съществуват - не съм намерил доказателства. Това, което баба Ванга можеше да прави, съм го видял с очите си. Сигурен съм, че има страшно много важни неща, които ние още не знаем за общуването и за информационните сигнали, и мисля, че този въпрос тепърва ще се изяснява. Убеден съм - изхождайки от медицината.
  Мисля, че ако трябва да се създава някаква нова медицина, в нея трябва преди всичко да има по-съществен синтез на класическите и неуниверситетските подходи... Другото, на което мисля, че трябва да се обърне много по-сериозно внимание, е предпазването на здравето, а не всичко да е насочено към болестта..."
• "... Ракът често се нарича "болест на цивилизацията". Бих казал обаче, че за съжаление той е едно общобиологично явление... Предизвикваме го самите ние или по-общо казано - цивилизацията... Чрез създаването на знание, свързано с генетичния апарат на клетката, с механизмите на регулация на делението, на диференциация на клетката, с изясняването на различните категории гени - онкогени, супресивни гени, стимулиращи гени и т. н., вече сме наясно за много неща и се приближаваме към скорошното разгадаване на тайните и на това явление..."
• "... В развитите страни редица производства са направени вече до голяма степен безвредни. Те са организирани технологично по такъв начин, че при тях се избягва контактът на човека с канцерогенни фактори - т. нар. "закрити" производства. Кардинална промяна има в отношението на хората към тютюнопушенето, нерационалното хранене, сексуалното поведение, замърсяването на околната среда и т. н. Сред тези фактори бих прибавил и стреса от интензивността на съвременния живот. Там това става дори нещо като масова психоза. А у нас, особено напоследък, се създаде точно обратното.... Може би е въпрос на време да се създаде такава култура. Изпълвам се с надежда, когато чувам понякога, че има амбициозни млади студенти и изобщо млади хора, които се интересуват как да използват здравето си и как да водят друг стил на живот с мисълта, че това ще им помогне в работата, в живота, за осъществяване на намеренията им за бъдещето..."
  горе
  

• "... Дефинирана е (реологията) от Бингам като самостоятелна наука за деформациите и течението на материята - на събрание на инженери и химици, състояло се в Бостън през 1929 г. Името й произтича от древногръцкото "панта рей" - от мисълта на философа Хераклит "всичко тече, всичко се движи и нищо не остава неизменно". И още веднага трябва да кажа, че то говори за една съществена специфика, различаваща тази наука от сродните й области като механика, съпротивление на материалите и др. - тук като един от компонентите участва факторът време. Т. е. имаме течение, напрежение, деформации, някакви външни въздействия, но всичко това се изследва във времето - изследва се кинетиката или как протича процесът..."
• "...В света като обща тенденция все повече се налага разбирането, че науката трябва да бъде финансирана от държавата, а у нас сега се прави точно обратното... Сега САЩ и всички европейски страни увеличават средствата си за наука - при това ги увеличават драстично. Например, средствата на Националния здравен фонд на САЩ се увеличават с 8,4 %, на Националния научен фонд - с 10 %, общите разходи за наука са над 3 % от брутния вътрешен продукт. Когато Франция беше в най-голямата си криза през 1980 - 81 г. г., прие специален закон и за няколко години доведе средствата за наука до 2,5 %. Докато у нас след години бъркотия най-сетне беше официално съобщено, че сега отделяме 0,16 % от бюджета - финансирането намаляло реално спрямо предишното равнище вероятно най-малко петнадесет пъти. А според експертите на ЮНЕСКО, ако една държава намали разходите под 0,3 %, тя обрича националната си наука на разпад и загиване..."
• "... сега са много малко случаите, когато в проектите участват хора от различни институти, а даже от различни секции в един институт. Всички са констатирали, че ние знаем какво се прави в чужбина, цитираме чужди работи, а своите сънародници не само не цитираме, но до голяма степен и не знаем, с какво се занимават..."
• "... Сега аз лично имам повече пари за изследвания, откогато и да било. Но на сътрудниците си казвам - имам пари само за изследвания по проектите, пари на никого не мога да дам, но мога да ви препоръчам да отидете, примерно, в Япония, да поработите там с модерни апаратури и да се върнете тук с нов багаж. И те са мотивирани да работят..."
• "... У нас - и преди, и сега - управляващи и чиновници винаги са се отнасяли пренебрежително към възможността да получат експертна оценка от науката - обективна, независима експертна оценка, каквато могат да дадат учените. Сега вземат разни млади момчета от чужбина да им правят експертизи. А в България има хора, които ходят да им четат лекции в техните университети..."
  горе
  

• " ... Ние още не познаваме истинската дълбочина на българския фолклор и неговото действително значение за европейската култура. Ние имаме няколко шаблонни фрази, с които го определяме, но все още не осъзнаваме, че става въпрос всъщност за едно дълбоко автохтонно културно наследство, при което нещата не се отнасят само до едно повърхностно битово равнище, а отиват много дълбоко и са свързани със сложни движения на мит, на духовност, на обредност и т.н., опирайки се според последните изследвания много стабилно върху културата на траките. Това означава, че нашият фолклор получава в проекцията на времето измерения на една богато развита културна система..."
  
• "...Модерното в изкуството - не винаги, разбира се, но в значителна степен - е свързано по някакъв начин с интереса към фолклора. В нашата национална култура тази връзка може лесно да се проследи и в музиката, и в литературата, и в живописта, даже и в киното. Това още веднъж показва, че българският фолклор е явление, на което трябва да се гледа изключително сериозно. Не трябва да се стига обаче до идеализации, които могат да доведат до шаблонизирането му - например, до онези сложни процеси, свързани със създаването на многобройните състави, обработки и прочее. Те водят до формиране на неадекватни нагласи и представи за фолклора, отчуждаващи младото поколение..."
  
• "...Опознавайки и интегрирайки се с Европа, ние трябва да знаем, че тя е един регион, който не е просто географско или друго понятие, а преди всичко исторически формирало се културно пространство, и че една от основните форми на европейската идентичност е именно балканската идентичност."
  
• "...През последните години се активизира дейността на различни чуждестранни фондации и други организации във връзка с изследването на етническите проблеми на България. Получава се нещо особено и при контактите с чуждестранните колеги, дошли у нас. Разговаряме около час, на тях им е много интересно, тъй като говорим за неща, които те не знаят, но накрая казват - да, но ние не искаме да правим теория, искаме от вас емпиричен материал. А българската хуманитаристика има свои теоретични традиции, свои теоретични завоевания , които не са малко, тя е подготвена не от вчера за един потребен интелектуален диалог - става дума за диалога между източноевропейската и западноевропейската позиция в хуманитарното знание. И за призвание, ако щете..."
  горе