1.10.2002 Петима водещи американски учени дебатират около темата за “...Вселената и всичко останало”. Дискусията се е състояла през лятото във ферма в щата Кънектикът.

Алан Гът поощрява изследването на черните дупки, без те да се бъркат с космическите дупки от червеи, които Курцвайл – подобно на герой от “Стар Трек” – възнамерява да използва като средство за интергалактически екскурзии. Стейнхард настоява, че трябва да разберем колко малко сме запознати с по-голямата част от това, от което Космосът се състои – с тъмната материя и нейната чудовищна сила.

Да разберем?! Няма такова нещо като рационален процес, възразява Мински. Това е просто мит. В описвания от него Космос ние използваме думата “емоция”, за да определим една друга форма на нашето мислене, която все още не можем да схванем.

Емоцията, прекъсва го Курцвайл, е най-интелигентната форма на мисленето. “Имаме резервация за вечеря в един местен ресторант”, съобщава с емоционално неутрален тон Джон Брокмън.

Имението Eastover Farm се намира на половината път между Ню Йорк и Конкорд в щата Кънектикът. Собственикът е човек с мащабно мислене, който през седмицата представя автори и продава книгите им в чужбина, а през почивните дни обича да кани на гости интелектуалците около Edge.org. И сега, когато в този облачен летен ден пет светила на американската наука бяха в дома му, това бе гаранция, че ще почерпи от дълбините на знанията им.

Фермерът поиска гостите да му обяснят космоса – произхода, живота му и неговия завършек.

Първи започна Сет Лойд. Той обикновено манипулира атоми в Масачузетския технологичен институт, за да ги направи податливи на информационни процеси. Ето защо, той си представя нас самите и цялата Вселена като гигантски квантов компютър, който съобразно закона на Мур ще консумира запасите от енергия във Вселената в период от 600 години.

През това време Вселената и всичко в нея ще принадлежи на Майкрософт. Лойд, известен и като голям шегобиец, изрази надеждите си, че може би дотогава Бил Гейтс ще произведе по-надежден софтуер от Уиндоус.

Пол Стейнхард има друго виждане за Вселената. Астрофизикът-теоретик от Принстън поддържа теорията за найната цикличност. Описва нашето славно настояще като един изключителен период от историята на човечеството, в който изкачваме ново стъпало в еволюцията.

Само ако се вгледаме внимателно, пред нас ще се разкрие раждането, израстването и съзряването на Вселената, обяснява Стейнхард. За разлика от своите събеседници, той не смята, че основите на странната й история са вече положени. За него времето е също толкова безкрайно колкото пространството, а това трябва да промени общоприетата представа за Големия взрив.

Стейнхард вижда еволюцията на Космоса като цикличен процес. Като Айнщайнски професор в Принстън, той смята, че цикличната му Вселена би развълнувала не само патрона му, но така също и Ницше, да не говорим за хиндуистките мъдреци...

Добрата новина е, че Големият взрив е наистина просто един взрив. Предвидимият край на Вселената е само ново начало. Лошата новина е, че след 14 милиарда години в момента ние живеем в една последна фаза и ще се наложи да позволим да се случи новото начало на едни други същества.

Епикурейците правилно вярвали в безсмъртието на една отделна Вселена, за да потушат страха от смъртта много преди космолозите от Eastover Farm.

Теорията на Стейнхард за вечните цикли обаче не може да обясни една основна теза на теорията на относителността – едно значително нарастващо количество ентропия би трябвало да остане. Кой или какво ще ни помогне да решим тази дилема?

Има например струнна теория, която приема съществуването на фини нишки в субатомните региони, вместо това на вълни или частици. За тези, на които тази теория им се струва твърде спекулативна, би било по-добре да се държи за професионално провереното и енергично разпространяващо се гледище на разширяващата се Вселена.

Когато Алън Гът започна да разказва за днешното състояние на създадената от него теория, изведнъж става много тихо в малкия кръг на говорещите под вековния клен, както би било ако природата (поне земната) може да подслушва.

Теорията се е разклонила в много посоки през последните години. Един от най-възприетите модели взима както от теорията за Големия взрив, така и от нейните противници. Той обяснява как материята се появява и как отново и отново започва бързо да се разширява и еволюира, но самата причина за това – Големият взрив – е изоставена.

За инфлационните теоретици Вселената е плоска, хомогенна и изотропна, т.е. съдържа едни и същи характеристики навсякъде. Освен това тя е затворена, което означава, че паралелни линии ще се пресичат в някоя точка, а ракета с достатъчна тяга ще се върне в точката на изстрелване.

Точно, когато разговорът преминава към тъмната материя, сервитьорите поднасят сьомгата и аспержите. Неочаквано тема за научно разглеждане стана загадката за връзките на обувките. Откритието, че вързани по различни начини връзки ще създадат еднакъв възел, се оказва колосален математически проблем.

След кафето и курабийките дойде ред на космическата програма. Тя не вдъхновява космолозите, а по скоро ги разсмива. Един от мислителите се шегува, че тя е толкова модерна, колкото автомобилната индустрия на Куба. Друг споделя, че космическата програма е само представление, само благословия за бизнеса в Хюстън.

По време на разходката из имението, Рей Курцвайл, месията на духовните машини, обясни защо скоро космологическите спекулации ще станат излишни. Когато в близко бъдеще достигнем до Сингулярността – свръхчовешкото ниво на интелигентност, което ще обедини човек и машина – бъдещето на Вселената ще е в нашите ръце и в тези, които ние сами оформяме.

Ние ще сме способни да променяме Вселената според нашите желания и прищявки. Тогава няма да бъдат от особена важност нито тенденцията към разширяването, нито опасността от свиването й.

Когато групата се завръща под клена, Марвин Мински, легендарният съосновател на Лабораторията по изкуствен интелект на MIT, взима думата. Той подема разясненията около своята емоционална Вселена като дава отговор на въпросите: Кой е създал Вселенат? И защо?

“Вселената е далеч по-сложна, за да има едно единствено обяснение. А не трябва ли всъщност да казваме Вселените?”, разсъждава Мински. Защото много било възможно нашата Вселена да е една от многото, защото ние я използваме за ядене, пиене, любов...накратко - за да живеем в нея. Ами ако участваме в една симулация. Кой тогава е авторът на програмата? Дори Мински не може да каже.

Рей Курцвайл слага край на обсъждането. Интелигентната му Вселена е подчинена на експоненциалния технологичен прогрес, който дори ще надмине светлинната скорост.

Колегите му гледат скептично, но премълчават възраженията си. “Ние ще разрешим загадката на интелекта и до 300 г. ще властваме над Вселената”, настоява Курцвйл. Ето защо, изучаването на миналото не бил добър съветник за проглеждане в бъдещето.

Толкова оптимизъм накуп слага естествен край на дебата. Разговорът продължава в свободно обсъждане около темата за Вселената. Алан Гът поощрява изследването на черните дупки, без те да се бъркат с космическите дупки от червеи, които Курцвайл – подобно на герой от “Стар Трек” – възнамерява да използва като средство за интергалактически екскурзии.

Стейнхард настоява, че трябва да разберем колко малко сме запознати с по-голямата част от това, от което Космосът се състои – с тъмната материя и нейната чудовищна сила.

Да разберем?! Няма такова нещо като рационален процес, възразява Мински. Това е просто мит. В описвания от него Космос ние използваме думата “емоция”, за да определим една друга форма на нашето мислене, която все още не можем да схванем.

"Емоцията, прекъсва го Курцвайл, е най-интелигентната форма на мисленето." “Имаме резервация за вечеря в един местен ресторант”, съобщава с емоционално неутрален тон Джон Брокмън.

Автор: Edge.org