Демокрит: Това е третият материал от последния брой на сп. НАУКА, който придружаваме с една чудесна новина:
На общоевропейския конкурс 'Нарисувай ми учен', чиито финали се проведоха в Брюксел, има победител от България!
По-точно от Казанлък!
Още по-точно: Деница Николова Петрова.

Честито, Дени!

Нощ на учените 2007

Пенка Лазарова,
отг. секретар на сп. „Наука”

За втора поредна година (Повече информация за провеждането на първата Нощ на учените в България можете да получите от рубриката “Паневропейска нощ на учените 2006” в сп. “ Наука ” , 2 006, бр.5, с. 27-38 .)
студенти,
ученици,
граждани имаха възможността да се срещнат „на живо” с български учени и да се убедят, че хората на науката не са
ексцентрици,
побелели старци, които се затварят по цял ден в лабораториите или се ровят в книгите и са неспособни да се справят с обичайното социално общуване.

Възможност гражданите да се запознаят отблизо с с учените, да видят „човешкото им лице”, да открият вълнуващата работа, която те извършват и да научат за обещаващите възможности и перспективи на научната работа, даде за трета поредна година инициативата на Европейската комисия „Нощ на учените”.

В България през 2007 г. тя се провежда в рамките на проекта REGGAE (Researchers as Guides to Glory of Ancient Europe ) от консорциум от 5 университета - Софийски университет „Св. Кл. Охридски”, Русенски университет „Ангел Кънчев”, Тракийски университет и Техническите университети в София и Варна, съвместно с Клуб 'Млади таланти'; и с подкрепата на Съюза на учените в България и Националния археологически музей към БАН.

Тематично събитието е насочено към археологията и историята и протече под надслов:
"Учените като водачи към величието на древна Европа".

Ако някой си е мислил, че учените не знаят как да се отпуснат и забавляват, то на 28 септември 2007 г. - последния петък на последната седмица от септември- деня, в който в цяла Европа се проведе Нощта на учените 2007, то изградените му стереотипи за образа на учения са рухнали безвъзвратно! Затова допринесоха неформалната и празнична обстановка и разнообразието от събития, които показаха на гражданите от различни възрасти многостранните интереси и таланти на учените и забавната и вълнуваща част от работата им.

В българската Нощ на учените 2007 учени историци и археолози се срещнаха в неформална обстановка с всички заинтересувани, разказваха за ежедневието си, за направените през последните години археологически открития по българските земи и обсъдиха с тях предизвикателствата пред професията на учения в наши дни. Учени влязоха и в ролята на екскурзоводи при обиколките на исторически забележителности и музеи.

В различните градове бяха представени различни етапи от българската история.
В Стара Загора, Казанлък и Кърджали учените бяха водачи към праисторията и древната цивилизация на траките.
В Созопол и в Пловдив с помощта на археолозите беше осъществена среща назад във времето с гръцката и римската култури.
Във Варна учените разкриха военно-историческите традиции.
Учените от Русе разкриха значението на града като врата към Европа,
а в София централно място заемаше темата за мястото на българските учени в Европейското изследователско пространство.
„Научни кафенета” ,
концерти,
филмови прожекции,
Ден на отворените врати в научните центрове,
кръгли маси,
конкурси,
изложби,
забавни викторини и игри,
щандове със забавни експерименти,
музикално-поетични вечери с участие на учени (централно събитие),
информационни щандове на Европейската комисия,
парти с учените - трудно е да се обхване всичко, което се случи в Нощта на учените в изброените по-горе градове в страната...

И тъй като една от основните цели на проекта REGGAE бе „да насърчи младите хора в България да се насочат към научно-техническа кариера” една от инициативите беше „Ателие на младите таланти”, където основните организатори бяха студентите и докторантите от клуб „Млади таланти”, които проведоха конкурсите за рисунка
„Нарисувай ми учен” (за деца от 6-12 години и от 13 до 18 години),
фотоконкурса на тема „История и археология” ( за младежи до 26 години) и други събития, насочени към младежката аудитория.

Какво се случи в София в Нощта на учените 2007?

В Националния археологически музей към БАН ученици дискутираха с учени за събития от българската история и археология, разгледаха богатствата на музея и станаха свидетели на демонстрации на възможностите на най-модерната у нас музейна лаборатория за консервация и реставрация на археологически находки, която разполага с уникална за страната апаратура за лабораторни изследвания.

В Националния етнографски музей към БАН посетителите разгледаха изложбите „Приказка за турлаците” и „Просфора. Хляб и литургия”, представяща печати за хляб от цялата българска етническа територия, чрез прожекцията на научно-популярния филм “Просфорите и Атон” се запознаха с правенето на просфори в манастири и с изработването на просфорни печати в една от килиите към Великата лавра “Св. Атанасий”, а уникалните кадри от “Православният Ватикан” бяха съпроводени с коментарите по темата на проф. Георги Бакалов от СУ ”Св. Кл. Охридски”.

Придружени от млади историци в качеството им на екскурзоводи желаещите направиха
обиколки с автобус на забележителностите с историческа и културна стойност в центъра на София и се запознаха с любопитни факти и истории за монументите в столицата.

По същото време в една от заседателните зали на Софийския университет любителите на точните науки научиха от беседата на тема “История на математиката”, изнесена от проф. Иван Ганчев, какви са били старите начини за броене, записването на количества и смятането в Древния Свят, как се е зародила модерната математика в България, кой е бил Иван Салабашев, връзките на математиката с други науки и много още..

В Централното фоайе на нашата Алма Матер многобройните посетители от всички възрасти се тълпяха пред представените изложби. От постъпилите над 200 (!) цветни фотографии за младежкия конкурс “История и археология” - свидетелство за интереса на младите хора към българската история - бяха подбрани за изложба 25-те най-добри снимки на интересни исторически обекти от цяла България.

Много награди раздадоха клуб 'Млади таланти' на най-добре представилите се участници в младежките конкурси, както и във викторината за деца, а трите най-хубави детски рисунки на тема 'Нарисувай ми учен' ще се състезават на европейско ниво на изложба в Брюксел с рисунки на деца на същата тема от останалите европейски страни.

Много овации събра представлението на Средновековното общество „МОДУС ВИВЕНДИ” (MODUS VIVENDI) към СУ „Климент Охридски”, което направи демонстрации на средновековни храни, напитки и бойни практики и не на последно място - на фехтовалните си умения.

Демонстрациите на щанда на Техническия университет - София под мотото „Докосни науката” даваха възможност на желаещите да правят експерименти под ръководството на учени и да разберат нещо повече „от първа ръка” за технологиите и работата на изследователите.

Информационни материали за възможностите, които предлага Европейския съюз за подкрепа на учените в реализирането на тяхната професионална кариера - дейности по FP7 „Мария-Кюри”, ERA MORE, и т.н., материали за Центровете за мобилност на учените в България, изданието на Съюза на учените в България в. “Homo Sciens”, сувенири от Нощта на учените и др. получаваха безплатно желаещите на щандовете на Европейската комисия и на организаторите на събитието.

Израз на почит и преклонение към делото на предшествениците на днешните историци и археолози беше изложбата на Националния политехнически музей и Научния архив на БАН
“Българска следа в науката. Историцитe ” , която представи чрез архивни снимки, документи и кратки сведения Марин Дринов, Иван Шишманов, Карел Шкорпил, Константин Иречек, Васил Златарски, Рафаил Попов, Богдан Филов, Петър Мутафчиев, Стоян Романски, Кръстьо Миятев, Гаврил Кацаров, Михаил Арнаудов, Иван Дуйчев, Иван Венедикoв, Иван и Велизар Велкови и Александър Фол - личности с големи заслуги за разкриване, проучване и опазване на историческото ни и културно наследство.

Непознатата страна на учените беше показана в две изложби. Шаржове на преподаватели от Физико-математическия факултет на Софийския университет, правени през 50-те години на миналия век по време на Факултетни съвети от тогавашните асистенти Антония Пеева и Петър Паунов бяха представени в изложбата “От физиците - с усмивка” . Те предизвикаха много вълнения сред посетителите от сферата на природо-математическите науки, които пазят жив спомена за своите преподаватели физици, математици, химици...

Председателят на Великотърновския клон и член на УС на СУБ проф. дфн Иван Харалампиев е известен сред широката общественост като ректор два мандата на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”. Сред филолозите - като професор по история на българския език и автор на над 150 публикации - книги, учебници и учебни помагала. Казва, че релаксира от мнобройните си обществени задължения, като се занимава с наука или с изкуство. В най-тежките си моменти хваща китарата и запява (издал е 2 диска с изпълнения на стари градски песни). Изкуството му се отдава - свидетелство за това беше изложбата му „Академически закачки (рисувани и римувани шаржове)” , която предизвика много добро настроение и възхищение пред многостранните таланти на българския учен.

Кулминацията на вечерта беше Музикално-поетичната вечер с участието на учени-музиканти и учени- поети. Тя започна след официалното откриване на Нощта на учените от зам.-ректора на Софийския университет проф. Александър Федотов и председателя на СУБ проф. Дамян Дамянов с изпълнение на тракийски танц от бъдещите инженери от Студентския фолклорен танцов ансамбъл към ТУ - София, лауреат на редица национални и международни фестивали.

И съвсем естествено първото стихотворение беше на наскоро напусналия ни акад. Румен Цанев - написаното през 2006 г. „Живот” - в чудесното изпълнение на актрисата Божидара Цекова.

С много овации бяха придружени джазовите вариации на пиано на проф. дфн Николай Велчев;
авторската песен на поета с китара Доротея Табакова (гл. ас. във Факултета по класически филологии на СУ) от издадения й диск „Леко сърце”;
изпълненията на цигуларя доц. д-р инж. Николай Ангелов;
младата пианистка Калина Хаджииванова (асистентка в МУ - София);
Виктория Наумова (ИМИ към БАН) на македонска народна песен,
песните в съпровод на китара на дуото Емилия Стоименова (ст.ас. в Биологическия факултет на СУ) и докторанта Венцеслав Атанасов.

Бурни ръкопляскания изпратиха и авторските епиграми на проф. д-р Байчо Панев,
лириката на проф. дмн Иван Пенев,
доц. д-р Елена Кашчиева,
проф. дтн Колю Минков,
проф. дссн Кирил Богданов,
ст.н.с. дфн Искра Арсенова,
ст.н.с. дбн Климентина Демиревска,
проф. дхн дтн Здравко Стойнов.

Акад. Александър Петров, ст.н.с. дфн Искра Арсенова, ст.н.с. д-р Николай К. Витанов, ст.н.с. д-р Пламен Ангелов и н.с. Антоанета Йотова (всичките от БАН) бяха „смелчаците” от отбора на учените, които се включиха в състезанието между хората на науката и публиката
„Какво, къде, кога – провери знанията си” . Те трябваше да отговарят на въпроси от всички сфери на културата, изкуството, спорта и политиката. Отборът на публиката, който се състоеше от ученици от столични гимназии, трябваше да отговаря на въпроси само от сферата на науката. Младежите показаха солидни знания, учените също се представиха достойно, така че се получи равен резултат и всички участници в играта получиха своите награди.

И така, през тази Нощ на учените един след друг рухваха стереотипните представи за учените като необщителни и вглъбени само в своята работа хора. Видяхме ги като
поети,
музиканти,
художници,
творци,
забавни събеседници,
хора с богата обща култура..., а на завършека на вечерта - придруженото с много музика, танци и игри парти на учените, беше опроверган и „митът”, че те не умеят да се забавляват както обикновените хора.

Надяваме се, че многобройните посетители на събитията, които се случиха в Нощта на учените в Софийския университет, разбраха, че „да си учен е чудесно, вълнуващо и интересно” (И. Арсенова), че ученият има кураж „ да мисля и да действам без принципите със облагите да смесвам” (Е. Кашчиева), че се вълнува от злободневните проблеми, прекланя се пред красотата на природата...

И дано този забавен и нестрандартен подход за представяне „човешкото лице” на учените и тяхната изследователска работа, е засилил връзката между науката и обществото, както и е помогнал на младите хора да научат за възможностите и перспективите на научната работа и ги е окуражил да поемат по пътя на научната кариера!

И накрая - един призив към читателите на сп. НАУКА, и българските учени от едно от последните стихотворения на акад. Румен Цанев:

„Хора!
Бъдете в живота щастливи!
Свойта орис хвалете,
додето сте живи!”