Демокрит: След голямо затишие (надяваме се да е пред буря), стартираме активния сезон на демокритизацията със статия на Габриела Жекова. Този оригинален материал ни е особено скъп, защото е писан специално за нас. Още ни е трудно да го повярваме.
Благодаря, Габи!

Ортомолекулярната медицина се счита за форма на алтернативната медицина, целяща превенция и лечение на заболяванията със субстанции, които са естествени за тялото.

Терминът „ортомолекулярен” е предложен за първи път от двукратния носител на Нобелова награда Линус Полинг, който по този начин изразява своята идея за
„правилните молекули в правилни дози”.

В статията си 'Orthomolecular psychiatry. Varying the concentrations of substances normally present in the human body may control mental disease' (Science, 1968 Apr 19), посветена на използването на микронутриентите в психиатрията, Л. Полинг подчертава, че
„правилните молекули” са субстанции, които нормално присъстват в човешкия организъм.

Първоначално ортомолекулярната медицина е фокусирана върху психичните заболявания и така ортомолекулярната психиатрия се превръща в основна субдисциплина. През 50-те години на миналия век са проведени успешни опити за подобряване на състоянието на пациенти с шизофрения, като за целта е бил използван ниацин (vit. PP). Като следствие на тези опити случайно се установява, че ниацинът може да бъде използван успешно за лечението на дислипидемия.

Откритието, че сърповидноклетъчната анемия се предизвиква от абнормална молекула на хемоглобина поставя началото на ерата на молекулярната медицина. Лечението на диабета с инсулин и превенцията на гушата с йод са илюстрации на приложението на ортомолекулярната медицина.

Впоследствие Полинг развива учението си и определя ортомолекулярната медицина като „лечение на заболяванията чрез осигуряване на оптимална молекулна среда с постигането на оптимални концентрации на субстанции, нормално присъстващи в човешкия организъм” и „запазване на добро здраве и лечение на заболяванията чрез промяна, манипулиране на концентрациите на нормално присъстващи в човешкия организъм субстанции”.

Според ортомолекулярната медицина, заболяванията се причиняват от множество неспецифични причини – вродени и придобити. Те дават началото на биохимични отклонения, натрупването на които води до симптоми и признаци, възприемани като болестно състояние. Клинично изявените заболявания могат да бъдат описани като комплекси от биохимични аномалии.

За пациентите, а и за самите лекари е добре да бъдат разпознати и коригирани биохимичните аномалии в техния ранен стадий, преди да доведат до клинично изявени заболявания.

Описани са ред молекулни болести.

Фенилкетонурията, е болест, при която ензимен дефицит причинява свръхнатрупване на аминокиселината фенилаланин, водеща до умствени и физически проблеми.

Галактоземията също се причинява от липсата на ензим, разграждащ дизахарида галактоза. В тези случаи до изявено заболяване води нарушението на хранителната хомеостаза – в организма се натрупват твърде големи количества от нормални за него субстанции.

Цел на терапията е възстановяване на нарушеното равновесие. Лечението на фенилкетонурията се състои в ограничаване на постъпването на фенилаланина с диетата (храните и хранителните добавки са с надпис: „Съдържа източник на фенилаланин!”).

По подобен начин се третира и галактоземията – чрез елиминиране от диетата на млякото, което съдържа галактоза.

Между ортомолекулярната медицина и оптималното хранене често се поставя знак за равенство. Ортомолекулярната нутрициология, която е основен раздел на ортомолекулярната медицина, се фокусира върху ролята на правилното хранене във връзка със здравето. Храненето е на първо място при диагностиката и лечението. Това най-често се постига с използването на различни хранителни вещества, хранителни добавки и разнообразни диетични режими, като се цели изграждането на подходящо хранене за всеки човек и елиминирането на считани за вредни субстанции (алергени, рафинирани храни, захар и транс-мастни киселини). Лечението с медикаменти се използва при специфични индикации.

Една от причините за скептицизма, проявяван от много привърженици на ортодоксалната медицина по отношение на ортомолекулярната нутрициология е, че ефект се постига обикновено след продължителен период от време, през който пациентът трябва да се храни оптимално, като за това е нужна и пренастройка на стила на живот.

Нужни са
шест месеца оптимално хранене, за да се подобри имунната функция;
една година оптимално хранене, за да се подобри здравето като цяло;
десет години, за да има резултат на популационно ниво (например да установим, че честотата на инфарктите, диабета или артериалната хипертония е спаднала чувствително) .

Ортомолекулярната терапия се основава на биохимичния статус на всеки пациент. Тя си служи с естествени или биоеквивалентни биомолекули и специално нутриенти като
витамини,
минерални вещества,
протеини,
антиоксиданти,
аминокиселини,
липотропни фактори,
прохормони,
влакнини,
мастни киселини,
както и различни фактори, подпомагащи храносмилането.

Биохимичната уникалност на всеки човек е основна концепция в клетъчната нутрициология. Оптималният прием за отделните нутриенти е решаващ за запазване на хранителната хомеостаза , а оттам и за здравето на индивида.

Цел на клетъчната нутрициология е в близко бъдеще да се регистрира т.нар
„метаболитен подпис” на всеки един човек. Това би дало възможност да се съставят индивидуални хранителни режими за всеки пациент.

В много случаи за терапия на молекулните заболявания се използват
свръхдози нутриенти като ретинол (vit . A) и ергокалциферол (vit. D2).

Една от най-старите подобни терапии е терапията с мегадози витамин С. Интересът към този вид лечение се поднови, след като се установи, че интравенозното приложение на витамина води до многократно по-високи активни концентрации в плазмата, в сравнение с пероралното му приложение.

При проведени през 2005 година изследвания се доказва способността на витамин С селективно да убива туморни клетки in vitro.

През 2008 г., изследователи от Националния институт по диабет, гастроинтестинални и бъбречни заболявания в Бетезда, щата Мериленд, констатират, че интравенозното приложение на аскорбат (vit. C) върху мишки с култивирани човешки тумори,
забавя растежа на туморите с 41-53% и може да подтиска метастазите.

Изследователите предполагат, че аскорбатът действа като про-оксидант и генерира
водороден пероксид в туморите.

В настоящия момент интравенозната терапия с вит. С се тества в The Cancer Treatment Centers of America (CICA), върху раково болни в късни стадии на заболяването, при които няма възможност за друга терапия.