Това заявява в статия за списание НАУКА ст.н.с. д-р Николай К. Витанов от Институт по механика на БАН. И продължава

Те безспорно са важни за държавата както слънцето и въздухът за важни за всяко живо същество. Обаче, каквото е едно живо същество без достатъчно развит мозък, такова е една държава без достатъчно развита наука. Науката е третият кит, крепящ проспериращите съвременни държави.

Демокрит: В статията ще научите още:

• Наблюдавайки какво става у нас, все си мисля, че по отношение на поуката сме като един нашенец с космати гърди, героично плуващ във виенската баня. Българските университети все повече се отдалечават от модела на изследователския университет. Изследванията в тях непрекъснато намаляват и те се превръщат в обикновени училища. Това е изключително опасно...
• Ние предлагаме евтина работна ръка и чакаме някой да ни наеме. Но е по-добре да развиваме технологии, а на нас да ни предлагат евтина работна ръка. Така жизненият ни стандарт ще се вдигне, околната ни среда ще стане по-чиста, ще бъдем по-здрави и ще живеем по-дълго.

  И ще оставим на децата си нещо, заради което те ще остават в България...

• Начинът за постигане на това повишаване е прост - прилагане на идеята, наречена TTI...
• Учените не бива да чакат държавата да се сети за тях.

  Проблемите тук са два. Първо, държавата е сложна структура, развиваща се по свои закони. Един от тях е, че докато няма ситуация, изискваща незабавни промени, тези промени не се правят. В този смисъл настоящият момент за издигането на науката в нейното триединство в ранг на държавна политика е изключително подходящ.

  Вече е до болка ясно, че трябва да се направи нещо за превръщане на България в просперираща държава на заможни граждани. Остава вторият проблем - мълчанието на агнетата.

  Тази алегория означава, че учените са скромни хора. Те са свикнали да говорят или пишат за нещо само по веднъж, разчитайки, че веднъж чуто или прочетено, то е разбрано.

  Това е капитална грешка...

• Има два противоположни подхода. Единият е да послушаме тези, които твърдят, че фундаментална наука не ни трябва. Споделих тази гледна точка с един германски професор с дългогодишен стаж в организациата на тяхната наука. Той поклати глава и ми каза:
  И ние мислехме така след Втората световна война. Но в един момент развитието ни силно се забави. Тогава осъзнахме, че фундаменталните изследвания са предните крака на коня, теглещ каруцата на германското технологично развитие, а приложните изследвания са задните му крака. Ние бяхме вързали предните крака на коня, карахме го да върви на два крака и да тегли каруцата. До някое време изглеждаше, че всичко е наред. Но изведнъж конят спря. Уморил се беше. И за да оправим нещата, изхарчихме три пъти повече пари, отколкото ако бяхме развивали фундаменталните изследвания както трябва от самото начало....
• Пиша тези редове и ми е тъжно, че пиша за елементарни неща, които все не се прилагат на практика. Непрекъснато слушам обяснения, обяснения, обяснения...

Демокрит: Преди да прочетете цялата статия на ст.н.с. д-р Николай К. Витанов в списание НАУКА, даваме възможност да откликате рекламодателите за подкрепа:

Холографската вселена - Десет години след публикуването й нейните възторжени почитатели и яростни отрицатели продължават ожесточено да спорят. Според физика от Лондонския университет Дейвид Бом и неврофизиолога от Станфордския университет Карл Прибрам. Според тях вселената е просто своего рода гигантска холограма, великолепно разработена до най-малките подробности илюзия, а ние самите сме също такива миниатюрни холограми, измъчвани от смехотворни страсти и амбиции призрачни образи, прожектирани от космическа киномашина...ТУК!

Научна и научно-популярна литература в Books.bg

Науката и технологиите - година по година
Откритията и изобретенията през XX век, които променят нашият живот... ТУК!

Една година в USA с J1 виза - Au Pair in America!
Прекарайте една година в американско семейство Създайте си нови приятелства и научете повече за САЩ. Насладете се на едномесечно вълнуващо пътуване Вижте как изглежда J1 виза!!!

Регистрация на Домейни - COM, NET, ORG, INFO, BIZ
Регистрирайте вашия домейн сега. Започнете да го управлявате веднага. Няма нужда от специални оторизации и изчакване. Вижте сами цените. Нека да печелим савместно.

Тези от вас, които имат сайтове, биха могли да се възползват от това:
Станете партньор на българските рекламодатели
1.Регистрирайте се в MyPartners.net, като партньор
2.Изберете си рекламодателска програма
3.Сложете линкове на вашия сайт
4.Печелете пари от трафика, клиентите и поръчките, които довеждате на рекламодателя

Защо богатите държави са богати

Навлязохме в тринадесетата година на прехода към пазарна икономика. Сменихме политическата и икономическата система на функциониране на държавата, но не забогатяхме. Хората се обезвериха и на думи никой не вярва в чудеса. Но дълбоко в душата си всички се надяват, че все пак има чудодейна сила, която може да ни извади от блатото на бедността.

В света има две групи държави. В едните чудодейната сила работи, а другите имат същия проблем като нас.

А проблемът на съвременната българска държава е бил и все още е, че тя вместо на три, винаги се е крепяла на два кита - правото и икономиката. Те безспорно са важни за държавата както слънцето и въздухът за важни за всяко живо същество.

Обаче, каквото е едно живо същество без достатъчно развит мозък, такова е една държава без достатъчно развита наука. Науката е третият кит, крепящ проспериращите съвременни държави.

И силата на науката там е средството за постигане на основната обществена цел: материалното благосъстояние на гражданите. Германия и Англия нямат естествените ресурси на Бразилия. Но имат наука, която осигурява висок стандарт на живот на гражданите им.

Модерните общества зависят силно от успехите на науката, която е триединство
на фундаменталните изследвания,
приложните изследвания
и практическото приложение на технологиите.

У нас не само триединството го няма, но и отделните елементи са в лошо състояние. Не знам защо, но тук науката се разглежда като стока, от която можеш да имаш толкова, за колкото ти стигат парите. Имаш пари - имаш наука, нямаш пари, значи можеш да минеш и без наука.

Нямаш наука - нямаш пари и кръгът се затваря. Опитът на развитите индустриални държави показва, че който в тежки времена занемарява науката, програмира неминуема обществена криза, водеща до бедност и мизерия. Няма какво да се чудим тогава, че държавата ни е такава, каквато е.

Защо не бива да разчитаме на евтина работна ръка

В новия век работните места ще се създават от новите технологии, които същевременно ще увеличават производителността на труда в традиционните отрасли и ще намаляват броя на заетите в тях. Западняците добре си дават сметка, че работната ръка у нас ще бъде евтина само за определен период от време.

Възприемането на европейските социални системи при приближаването ни към Европейския съюз неминуемо ще увеличи разходите за едно работно място и ще ни постави в неблагоприятно положение спрямо конкуренцията от страни, нямащи такива социални системи. А известно е, че нови работни места се създават по два основни начина:
или чрез намаляване на разходите за едно работно място,
или чрез активни научни изследвания, водещи до разработката на нови технологии, чието използване води до увеличаване на продажбите и оттам до нужда от нови работни места.

У нас разходите за едно работно място растат и ще растат. И ако разчитаме само на евтина работна ръка, тежко ни. Проблемът с високата безработица няма да бъде решен с програми за временна заетост. Той ще бъде решен тогава, когато България започне да се представя по-добре в конкуренцията за повече иновации и по-висока производителност на труда.

Ние предлагаме евтина работна ръка и чакаме някой да ни наеме. Но е по-добре да развиваме технологии, а на нас да ни предлагат евтина работна ръка. Така жизненият ни стандарт ще се вдигне, околната ни среда ще стане по-чиста, ще бъдем по-здрави и ще живеем по-дълго.

И ще оставим на децата си нещо, заради което те ще остават в България.

TTI (Total Technology Improvеment).

Индустриалната революция, основана на въглищата и стоманата направи западната цивилизация доминираща. По общоизвестни обективни причини ние не се включихме навреме към нея. Сега тече втора революция, основана на информацията и знанието. Ако я пропуснем, сами ще сме си виновни.

Не може дълготрайно да се разчита на експорт на технологично остаряла или с нисък процент на наукоемкост продукция: тя просто ще бъде пометена с течение на времето от конкурентите, които ще предлагат по-евтина работна ръка и по-качествени собствени суровини.

Ние не полагаме грижи за развитие на високите и върховите технологии и така изпускаме пазари за стоките, от които се получават големите печалби. Българин е откривател на компютъра. Но богати от компютърните технологии станаха американците.

Много хора мислят и говорят, че е безнадеждно късно да се включваме в технологичната надпревара. Разсъждението е напълно погрешно, защото целта не е да се надбягваме с някого, а да повишим жизнения си стандарт.

Начинът за постигане на това повишаване е прост - прилагане на идеята, наречена TTI (Total Technology Improvеment). Тя означава непрекъснато усъвършенстване на всички технологии с цел увеличаване извличаните от тях ползи за единица време.

Практическото приложение на TTI изисква действия в следните пет области:

1. Създаване на обществена нагласа за прилагане на TTI.

2. Грижа за хората, които ще я прилагат

3. Първоначално прилагане в област, където резултатите ще дойдат най-бързо.

4. Обновяване на материалната база

5. Наличие на схема за гладко функциониране на TTI

Обществената нагласа

Първото нещо, което трябва да се направи, е наличието на обществено съзнание, поощрявящо иновациите. То не идва само, а е резултат от целенасочена дейност на държавата и научните организации.

Учените не бива да чакат държавата да се сети за тях.

Проблемите тук са два. Първо, държавата е сложна структура, развиваща се по свои закони. Един от тях е, че докато няма ситуация, изискваща незабавни промени, тези промени не се правят. В този смисъл настоящият момент за издигането на науката в нейното триединство в ранг на държавна политика е изключително подходящ.

Вече е до болка ясно, че трябва да се направи нещо за превръщане на България в просперираща държава на заможни граждани. Остава вторият проблем - мълчанието на агнетата.

Тази алегория означава, че учените са скромни хора. Те са свикнали да говорят или пишат за нещо само по веднъж, разчитайки, че веднъж чуто или прочетено, то е разбрано.

Това е капитална грешка. Казаното ще бъде забравено, а написаното може и да не бъде прочетено.

Затова учените трябва масивно,
непрекъснато
и целенасочено да запознават обществото с ползата от науката, с успехите на българската наука и с успехите на фирмите, прилагащи българските научни постижения.

Работата за обществената кауза на науката е свято дело. От далавери забогатяват най-хитрите. От науката могат да забогатеят всички.

Грижата за учените: от детето до доктора

Развитите индустриални държави имат фина политика. Там българските учени и инженери по-лесно си намират работа по специалността в сравнение с българите, представители на други професии.

Заплащането е сравнително добро, а условията за работа са отлични. И така мозъците изтичат. Няма какво да се заблуждаваме. Този процес ще се свие до незначителни размери, само когато у нас се подобри статусът и заплащането на учения. Бедният учен мисли най-напред за оцеляването си.

И никой няма право да му се сърди. И в Америка, Германия и Япония откритията не се правят на гладен стомах.

Грижата за българския учен трябва да започва още от детска възраст. Имахме добре развита система от математически гимназии, която трябва да се възроди и уголеми. Населението на България е малко и немногобройните научни таланти започват да се проявяват още в детска възраст. Те трябва да бъдат грижливо събирани в мрежа от стотина елитни гимназии със засилено преподаване на естествени и инженерни науки.

Учителите в тези гимназии трябва да бъдат непрекъснато квалифицирани по специални програми във висшите учебни заведения. За всеки ученик следва да се създаде възможност за работа, където той да прилага срещу заплащане знанията си на практика.

Времената се менят. Не бива да се разчита само на любовта към науката, а трябва да се подсили и материалният стимул. Съвременната младеж е по-материално ориентирана. Ако джобни пари се изкарват по-лесно чрез преводи, отколкото чрез работа за осъществяване на иновации, ще стигнем до положение да имаме добри специалисти по хуманитарни науки, които ще гинат масово в транспортни системи, конструирани и поддържани от калпави инженери.

Завършилите елитните гимазии ще формират основния контингент на студентите по научно-техническите специалности. При поемането им от университетите за всеки студент следва да се създаде работно място, чрез което още от първи курс студентите да се включат в научно-изследователската дейност. Не бива да се жалят пари, както за създаването на такива места, така и за заплащане на студентския труд.

Това ще подпомогне студентите финансово и ще ускори усвояването на знанията. През лятните ваканции трябва да се задейства специална борса от практикантски работни места. Така студентите още отрано ще бъдат интегрирани към бъдещите си работодатели, а работодателят ще има възможност да опознае и подготви бъдещия си служител. Това е масовата парктика на запад.

Доста следва да се помисли и за докторантите. Защо един млад човек следва да губи години от живота си, за да се квалифицира допълнително, ако няма ясна перспектива. Ясната перспектива трябва да му се даде чрез твърдото изискване за докторска степен за средните стъпала в научната йерархия. По същия начин за високите стъпала в йерархията трябва задължително да се изисква втора докторска степен. Тя е признание за съществени приноси към науката. От такива хора трябва да се избират висшите ръководители на науката. Твърдият подход по тези въпроси постепенно ще промени и отношението на фирмите към квалификацията на скужителите им. Така хората с докторска степен ще станат повече търсени и по-добре платени.

Кой да инициира TTI и къде да започне прилагането

Противно на представите, научната продукция в България не е малка. Но процентът на добитите знания, с които се произвеждат стоки е много малък. Развитието на технологиите у нас е бавно, доста от тях са лошо планирани и вече изостанали от изискванията на времето при завършването на разработката им.

Очевидно е, че повечето фирми са твърде малки, за да се справят с този проблем. Тук държавата като голяма структура трябва да изиграе своята роля. Оттеглянето на държавата от науката ще бъде нещо нечувано в Европа. Докато ние свиваме научните изследвания, развитите индустриални държави непрекъснато повишават конкурентноспособността на своите стоки именно чрез такива изследвания.

Простете за силните думи, но който проповядва оттегляне на държавата от науката и образованието, предава бъдещето на българската нация и извършва държавна измяна.

Държавата е тази, която трябва да разработи ефективен механизъм за ускорено масивно вкарване на нови технологии в българската икономика. Този механизъм трябва да стимулира желанието на големите фирми да използват българската наука при обновяването на технологичните си процеси.

Прилагането на TTI трябва да започне в малките и средните фирми и в държавните структури. Те са моторът за създаване на нови работни места в западните икономики, те могат да са този мотор и у нас.

Администрацията не бива да се бои от масираното навлизане на новите технологии. Опитът показва, че новите технологии водят до разрастване на държавната система, до увеличаване на административната работа и до повишаване броя на местата за държавни служители.

Материалната база

Бързото развитие на иновации във високите и върховите технологии изиска близко взаимодействие на следните силно развити системи:
система, произвиждаща нови резултати във фундаменталните изследвания,
система развиваща фундаменталните резултати в приложни технологии
и система, познаваща пазарите и водеща до бързо прилагане на новите технологии.

Нека погледнем истината в очите - изследователската система у нас е разбита. Да се твърди противното е смешно. Съпоставете изследователските системи, тяхното финансиране и материална база у нас и в една държава от нашия размер, каквато е Дания. И бързо ще разберете, че ако има нещо гнило, то не е в Дания.

Германската наука получава по-малко пари от науката на Саудитска Арабия, но е силна, защото е добре премислена и организирана. Там още от времето на Александър фон Хумболдт се прилага практиката на изследователския университет. Успоредно с това се развиват изключително мощните в научно отношение и прекрасно обзаведени институти на Макс-Планк обществото, и не само те. Планомерното изграждане на материалната база на германската наука е достойно за поука.

Наблюдавайки какво става у нас, все си мисля, че по отношение на поуката сме като един нашенец с космати гърди, героично плуващ във виенската баня. Българските университети все повече се отдалечават от модела на изследователския университет. Изследванията в тях непрекъснато намаляват и те се превръщат в обикновени училища. Това е изключително опасно, защото където учебниците не се обновяват непрекъснато от хора, активно занимаващи се с изследователска дейност, се получава закостеняла система, предъвкваща остаряла информация и качеството на обучението намалява.

В сравнение с материалната база на Макс-Планк институтите, БАН е като рибарска лодчица до самолетоносач. Нашите университети и научни институти не бива да се оставят да рухват.

Защото как с остаряла апаратура в срутващи се сгради ще развиваме технологии и ще произвеждаме стоки, които да се конкурират с американските при положение, че броят на учените в САЩ се удвоява на всеки 13 години и като резултат в следващите 15 години там в областта на науката ще бъдат публикувани повече страници, отколкото изобщо страници са били публикувани от изобретяването на книгопечатането до днес.

Явно нещо трябва да се промени.

Има два противоположни подхода. Единият е да послушаме тези, които твърдят, че фундаментална наука не ни трябва. Споделих тази гледна точка с един германски професор с дългогодишен стаж в организациата на тяхната наука. Той поклати глава и ми каза:
И ние мислехме така след Втората световна война. Но в един момент развитието ни силно се забави. Тогава осъзнахме, че фундаменталните изследвания са предните крака на коня, теглещ каруцата на германското технологично развитие, а приложните изследвания са задните му крака. Ние бяхме вързали предните крака на коня, карахме го да върви на два крака и да тегли каруцата. До някое време изглеждаше, че всичко е наред. Но изведнъж конят спря. Уморил се беше. И за да оправим нещата, изхарчихме три пъти повече пари, отколкото ако бяхме развивали фундаменталните изследвания както трябва от самото начало.

Историята е поучителна.

След системата на фундаменталните изследвания идва развойната система. Тук по света се прилагат два подхода - евроамериканският и японският.

Евроамериканският подход означава да се създадат работещи връзки между институциите осъществяващи фундаменталните изследвания в национален мащаб и техническите институти и учебни заведения, осъществяващи развойната двйност.

Японският подход се състои в това да се следи развитието на науката и техниката по света и бьрзо да се разработват всички технологии, които могат да бъдат полезни за българската икономика.

Германската планомерност,
англосаксонската находчивост
и японската бързина следва да бъдат поставени в основата на успешното развитие на българската система за трансфер на фундаменталните разработки в приложни.

Двигателят на целия процес следва да бъде всмукването на развитите технологии от български фирми и други частни и държавни структури с цел повишаване производителността на труда. Ако няма такива те трябва да бъдат създавани като дъщерни фирми на научните и техническите иституции. Тоест, където е възможно, тези институции следва да преплетат своята научна и развойна дейност с производствена дейност.

Икономическата прахосмукачка, засмукваща технологии и бълваща търсени от потребителите стоки изправи Германия на крака след Втората световна война и накара един английски министър да възкликне:
Сринахме ги със земята, а след 15 години те пак живеят по-добре от нас !

Пиша тези редове и ми е тъжно, че пиша за елементарни неща, които все не се прилагат на практика. Непрекъснато слушам обяснения, обяснения, обяснения... Сумарно взето те се свеждат до това, че липсва ясна схема за това какво конкретно трябва да се направи.

Схемата на функциониране на TTI

Схемата има за основна цел съкращаване на иновационния цикъл от появата на идеята на равнище фундаментални изследвания до изкарването на готовия продукт на пазара. Не е толкова важно да си голям: важно е да си бърз в технологичното развитие. Япония е много по-малка от САЩ или Европейския съюз, но им съперничи много успешно в технологично отношение. Успехът на Япония е в това, че там една технология се развива 2-3 пъти по-бързо и 4 до 10 пъти по-евтино отколкото в Западна Европа или САЩ.

Основна предпоставка за създаване на ефективно работеща научна система е издигането на развитието на науката в ранг на държавна политика. Това може да стане само чрез стабилното и позициониране в основния център на властта, т.е. чрез наличие на заместник-министър председател по науката, образованието и технологиите.

За да наваксаме технологичното си изоставане, в продължение на години този ресор следва да бъде суперюзер на бюджетни средства, в смисъл, че бюджетът му следва непрекъснато да расте с темпове, значително изпреварващи инфлацията. Ще кажете, че съм поредният, искащ да придърпа държавната баница към гилдията си. Но нека си спомним защо западняците непрекъснато увеличават средствата за наука.

Заради световната практика, казват те. А световната практика показва, че при добре работеща наука, всеки долар, вложен в нея, носи по 4 долара печалба, без да се брои благотворното влияние върху силовия ресор, състоящ се от министерствата на отбраната и вътрешните работи.

Срещу такъв съкрушителен аргумент най-добрата тактика е съкрушителното мълчание. Но не може да се мълчи вечно, защото социалните системи гълтат все повече пари, които могат да дойдат или от заеми или от допълнителни данъчни приходи, свързани с увеличени продажби в резултат на усъвършенствани технологии.

През 80-те години се набутахме добре в един капан от заеми, та трябваше МВФ да ни реанимира. И досега се мръщим на горчивите лекарства, които ни се предписват от Вашингтон. Това следва да ни е за урок.

Заместник-министър председателят следва да координира трите елемента на науката, чрез Министерство на образованието, Българската академия на науките и чрез едно Министерство на технологиите, което да осигурява чрез програмите си вкарването на технологиите в българските фирми.

В името на бързината бюрокрацията в това министерство следва да е минимална. В името на успеха, аналитично-плановият му апарат трябва да е голям. Основните програми, движени от Министерството на технологиите следва да са насочени към:

• Класификация на нуждите на съществуващите фирми от научни изследвания и технологии. Стимулиране на удовлетворяването на тези нужди от български научни колективи, като за всеки решен проблем държавата чрез специален Национален технологичен фонд дава определена премия на научния колектив, решил проблема. Тази премия не бива да се взима обратно под формата на намаляване на държавната субсидия. Може да се започне с 10 000 лева на решен проблем. Сумата не трябва да е малка. Не бива да се боим, българската наука е така осакатена, че едва ли ще може да погълне повече от 1 милион лева през първата година и 2.5 милиона през втората. Нека половината от тези пари да отиват за материално стимулиране на колектива, а другата половина за подобряване на материалната му база. Така тези, които работят и удовлетворяват нуждите на различните системи в държавата от подобрени изследвания и технологии, ще са по-добре материално от тези, които ще се финансират само от повишаващата се държавна субсидия. Така ще скъсаме с уравниловката и с непрекъснатото гледане към чужбина. Нека, който може да забогатее от наука, да забогатее. Аз лично предпочитам да виждам материално осигурени работещи учени, които не мислят как да свържат двата края.
• Целенасочено създаване на фирми, произвеждащи продукция с висока наукоемкост. Поемане на изследователската дейност на тези фирми от научни институции чрез финансиране по съответни програми. Така малките фирми ще са технологично осигурени, а държавата с един куршум ще удари два заека: ще помогне на фирмите и ще увеличи финансирането на науката.
• Подпомагане развитието на собствени изследователско-развойни отдели в по-големите фирми. Около една четвърт от средствата по научни проекти в Германия отиват за развитие на изследванията във фирмите. Така се затвърждава връзката между науката и производството, откриват се нови работни места и се развиват такива изследвания и технологии, които водят до производството но продаваеми стоки.

Защо написах тази статия

Голяма част от моята професионална работа се състои от анализ на различни потоци от данни. Стремя се да намеря причините за контрастите в системите, които изследвам, да предсказвам бъдещото им поведение и да разработвам методи за контрол на развитието им.

Очевидно е, че хората на Запад живеят по-добре от нас, а не са много по-различни. Дълго изследвах какви са причините Ханс да кара все нови коли, а Иван да се радва на старите му трошки.

И стигнах до няколко простички извода, които изложих тук. Аз съм един обикновен учен и никога няма да имам възможност да приложа тези идеи на практика. Затова се обръщам кьм тези, които имат такива възможности: вземете идеите и ги използвайте. Направете така, че науката да генерира милиардите, поглъщани от социалните системи и още милиарди, осигуряващи нови къща, кола и достоен живот за всеки български гражданин.

Науката може да се справи с тази задача, както се е справила и в други държави преди нас. Подобрете положението на българските учени и инженери, защоте те не заслужават съдбата, която имат. Не им давайте готови пари, позволете им да си ги заработят, като ги включите в TTI - схемата за подобряване функционирането на държавните и обществените системи.

България може да стане модерна държава за 10 години, ако се използва правилно силата на науката. Нужни са решителни действия сега и за да се радваме на спокоен живот утре.

Автор: Николай К. Витанов

затвори