Това разказва на своята страница в интернет астрономът от БАН Борис Комитов.

Астероидите , или както още ги наричат "малки планети", са тела с неправилна форма и разнообразни размери (от 100 м до 1000 км ).

Те се движат по планетоподобни орбити около Слънцето най-вече в пространството между Марс и Юпитер. Известни са няколко хиляди, но се предполага, че общият им брой е поне няколко десетки пъти по-голям.

Кометите, бидейки ледени тела, съдържащи примеси от твърди скални частици, са с размери средно от няколко километра. Те биха могли да се разглеждат като ледени астероиди.

За разлика от астероидите обаче, огромната част от тях (около 100 милиарда) изглежда се разполага в най-външните части на Слънчевата система. Само малка част от тях под действието на гравитационно-приливни сили от страна на близки до Слънцето звезди променят характера на своето движение.

Те навлизат в зоната на планетите и приближавайки се до Слънцето създават около себе си газово-прахови глави и опашки, които са резултат от изпаряването на леденото вещество.

Обикновено, когато се приближат веднъж към Слънцето, кометите остават да се движат в зоната на планетите по силно изтеглени елиптични орбити.

Това поражда и известна вероятност понякога да става сблъсък между комета и някоя от деветте големи планети.

Същото може да се каже и за много от астероидите, движещи се около Слънцето по силно елиптични орбити. Някои от тях от време на време преминават в опасна близост до Земята.

Такива са астероидите Икар (среден размер около 0,5 км), Хермес (около 0,2-0,3 км), Географос (5 км) и др.

Метеоритите представляват малки тела, чиито размери са в много широки граници - от няколко хилядни от милиметъра до няколко десетки метра. По своя минерален състав те се разпределят в три основни групи:

• железно-никелови;
• каменни;
• и ледени.

Не съществува строга граница по размери между астероидите и големите метеорити. Разделение може да се направи единствено по отношение на начина на регистриране и наблюдение.

Ако обектът бъде открит и наблюдаван с астрономически уреди без да е навлязъл в атмосферата на Земята той е астероид.

Но ако това стане вследствие на нагряването и светенето при навлизане в атмосферата, то тогава говорим за метеорит.

В ранните стадии от съществуването на Слънчевата система (преди около 4,5 милиарда години) тя е била много по-гъсто населена с астероиди, комети и метеорити, отколкото днес.

Стълкновенията с планетите били много често явление, в резултат на което масата на същите много бързо нараствала. Следи от последните етапи на тази интензивна бомбардировка са многобройните кратери, покриващи повърхностите на Луната, Меркурий, Марс и Венера, както и на спътниците на Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун.

Особено добре са запазени те на Луната и Меркурий, тъй като тези две тела са лишени от въздушни обвивки и на кратерите не са действували ерозионни фактори като ветрове, валежи, влажност или биохимически процеси, свързани с живи организми.

Значително по-зле са запазени метеоритните кратери на Марс и Венера поради наличието на атмосфери и свързаната с тях ветрова ерозия.

Най-разнообразни и интензивни са руителните за метеоритните кратери фактори на Земята - освен вятърът, тук действуват още водата и живите организми. Поради това на повърхността на нашата планета са запазени, при това обикновено твърде зле, малко на брой метеоритни кратери.

Най-големите измежду тях са падината на най-голямото езеро в света - Виктория, в Източна Африка, падината на езерото Чаб в Канада.

Преди няколко десетилетия под ледения щит на Антарктида полярници откриха най-големия известен засега метеоритен кратер на Земята с диаметър от около 270 километра.

Що се отнася до най-добре запазения кратер, то той е разположен в пустинна местност в Аризона. Известен е като кратерът на Беринджър и е резултат от падането на голям метеорит преди около 5000 години.

Големите метеоритни кратери с размери от няколко до няколкостотин километра, които дават облика на повърхността на Луната, Венера, Меркурий и Марс и които се срещат и на Земята, са резултат от падането на крупни метеорити или малки астероиди. В това отношение рекордът принадлежи на една обширна низина, открита на повърхността на Меркурий в средата на 70-те години по снимки от космическата сонда "Маринър-10".

Геолозите са единодушни, че кратерът е резултат от сблъсъка на планетата с астероид, чиито размер е бил не по-малък от 10 километра.

В действителност обаче, сблъсъкът на която и да е планета с астероид, превишаващ 1 километър, на съвременния стадий от съществуването на Слънчевата система е изключително малко вероятно (но не и невъзможно!) явление.

През последните няколко десетилетия тази опасност бе силно преувеличавана от масмедиите.

Така например, прословутото в средата на 60-те години сблъскване на астероида Икар със Земята на 30 юни 1968 година бе всъщност разминаване между двете тела на разстояние 6,5 милиона километра.

За да добие читателят по-нагледна представа за това какво представлява в космически мащаб това е аналогично на разминаване във въздуха на два пътнически самолета, чиито средни размери са примерно по 50 метра, на разстояние 25 км един от друг.

Неотдавна във вестник "24 часа" бе публикувано съобщение за регистрирано преминаване в близост до Земята на малък астероид. Разминаването е станало на разстояние 180 хиляди километра. Дори и едно съвсем грубо пресмятане показва, че всъщност вероятността за сблъсък е била само 1/900.

По такъв начин, коментарът, съдържащ се в заглавието на статията, че през него ден Земята е била пред гибел е твърде пресилен.

По отношение на астероидната опасност съществува следното оптимистично обстоятелство: Астероидите, които представляват опасност за Земята, са сравнително големи тела и практически не е възможно да се приближат към Земята без да бъдат дълго преди това забелязани.

Трябва да се има предвид, че съвременната наблюдателна астрономия не остави нито един неоткрит астероид с размери по-големи от 100 километра, който да обикаля около Слънцето на средно разстояние по-малко от 500 милиона километра.

Това означава, че неизвестни астeроиди, които биха се доближили до Земята, при всички случаи биха били сравнително малки тела (не по-големи от няколко километра). Но такива тела биха могли твърде лесно да бъдат унищожени или отклонени с помощта на космически ракети, носещи на борда си ядрени заряди със средна или дори малка мощност. Понастоящем съществуват няколко страни, на които подобна операция е съвсем по силите.

В действителност най-опасни са всъщност най-малките астероиди, с размери по-малки от 0,5 километра.

Без да са в състояние при падане да предизвикат планетарна катастрофа, те могат да предизвикат пълно опустошение в радиус от стотици километри около мястото на сблъсъка.

По принцип тяхното ранно откриване е много трудно, тъй като това са обекти с много слаба яркост, поради което даже и при наблюдение с мощен телескоп, те могат да бъдат забелязани само когато са сравнително близо до Земята.

Даже и тогава всичко е въпрос на наблюдателен шанс.

На 10 август 1972 година един миниатюрен астероид (или крупен метеорит) с размер около 80 метра е прелетял през високите и средни слоеве на земната атмосфера, разминал се е само на 60 километра(!) със Земята над територията на САЩ.

Сблъсъкът е бил въпрос само на 2 секунди.

През 1947 г един друг миниатюрен астероид с размери около 50 метра, известен като Сихотеалински метеорит, пада в района на Източен Сибир. Парчетата от неговия взрив в атмосферата са се пръснали в район със стотици хиляди квадратни километри площ, за щастие рядко населен.

Едно неголямо парче паднало в коритото на жена, която перяла в този момент край местната река.

Иначе върху Земята падат непрекъснато малки метеорити. Средно за едно денонощие Земята получава около 1000 тона вещество от Космоса.

С цел ранното откриване, изучаване на движението и евентуална превантивна дейност срещу малките астероиди е организирана международна наблюдателна програма. В нея са включени стотици обсерватории и хиляди специалисти по целия свят.

България също участвува чрез наблюдателната база на Националната астрономическа обсерватория Рожен и специалистите от отдела за Слънчева система към Института по астрономия.

Българският актив досега е откриването на на повече от 10 астероида.

Демокрит: Ако още сте тук, можете да ни подкрепите с покупка или поне с по клик...:

Холографската вселена - Десет години след публикуването й нейните възторжени почитатели и яростни отрицатели продължават ожесточено да спорят. Според физика от Лондонския университет Дейвид Бом и неврофизиолога от Станфордския университет Карл Прибрам. Според тях вселената е просто своего рода гигантска холограма, великолепно разработена до най-малките подробности илюзия, а ние самите сме също такива миниатюрни холограми, измъчвани от смехотворни страсти и амбиции призрачни образи, прожектирани от космическа киномашина...ТУК!

Научна и научно-популярна литература в Books.bg

Науката и технологиите - година по година
Откритията и изобретенията през XX век, които променят нашият живот... ТУК!

Една година в USA с J1 виза - Au Pair in America!
Прекарайте една година в американско семейство Създайте си нови приятелства и научете повече за САЩ. Насладете се на едномесечно вълнуващо пътуване Вижте как изглежда J1 виза!!!

Регистрация на Домейни - COM, NET, ORG, INFO, BIZ
Регистрирайте вашия домейн сега. Започнете да го управлявате веднага. Няма нужда от специални оторизации и изчакване. Вижте сами цените. Нека да печелим савместно.

Тези от вас, които имат сайтове, биха могли да се възползват от това:
Станете партньор на българските рекламодатели
1.Регистрирайте се в MyPartners.net, като партньор
2.Изберете си рекламодателска програма
3.Сложете линкове на вашия сайт
4.Печелете пари от трафика, клиентите и поръчките, които довеждате на рекламодателя

Автор: Борис Комитов - Институт по астрономия при БАН

затвори